- Благодаря, Айк. А ти как би постъпил?
- Той няма друг избор, освен да анулира процеса. Аз така бих направил. А после бих казал на полицията да ни даде парите от наградата.
- Нали ми каза да забравя за парите.
- Вярно, бе.
В един и четиресет и пет Тео последва госпожа Харди, която го въведе в кабинета на съдия Гантри. Тя излезе и затвори вратата. Тео седна и зачака съдията да приключи телефонния си разговор. Изглеждаше изморен и разстроен. В средата на бюрото му се мъдреше недояден сандвич върху салфетка и до него имаше празна бутилка от вода. Тео разбра, че съдия Гантри не е имал лукса да излезе да обядва. Все се е намирал по някой шут, който да го разпитва за процеса.
Съдията затвори телефона и каза:
- Беше началникът на полицията в Уиксбърг, познавам го добре. Няма и следа от нашия приятел.
- Изчезнал е, господин съдия. Боби живее на тъмно като много други нелегални работници. Той умее да изчезва.
- Мислех, че родителите ти се опитват да му станат поръчители и да придвижат документите му за гражданство. Какво стана?
- Не съм сигурен, но според мен документите му заседнаха някъде във Вашингтон. Продължават да опитват, но нещата се движат много бавно. Вече ми се струва, че няма значение. Майка му в Ел Салвадор е болна и Боби си отива у дома.
- Е, той със сигурност обърка делото.
- Господин съдия, имам един въпрос. По време на първия процес, когато Боби се появи като свидетел, вие анулирахте процеса. На следващата седмица той отиде в кабинета на Джак Хоугън и направи официално изявление. Използвали са страхотен преводач, който превежда на съдебни процеси, и всичко е записано от стенограф, нали така?
- Точно така.
- Тогава защо тези показания не бъдат прочетени на съдебните заседатели? Така те ще чуят какво е казал Боби и ще можем да довършим процеса.
Съдия Гантри се усмихна и каза:
- Не е толкова лесно, Тео. Имай предвид, че когато си обвинен в престъпление, имаш право да се изправиш лице в лице с хората, които те обвиняват, и да подложиш на кръстосан разпит онези, които свидетелстват срещу теб. Пийт Дъфи нямаше тази възможност, защото адвокатите му не са присъствали, когато Боби е давал показанията си. Ако сега допусна показанията в съда, това ще бъде основание за обжалване на присъдата.
- Явно е нужна смелост, за да бъде човек справедлив, нали?
- Да, може да се каже. - Съдия Гантри погледна часовника си, намръщи се, потупа с пръсти по бюрото си, сякаш бързаше, и каза: - Е, Тео, мисля, че е време. Тук ли искаш да останеш, или ще се върнеш в училище?
- Ще остана.
- Естествено. - Съдията му посочи същия стол в ъгъла и Тео зае предишното си място. Съдия Гантри натисна едно копче на телефона си и каза: - Госпожо Харди, доведете адвокатите и прокурорите.
Вратата се отвори със замах и стаята бързо се напълни с хора, докато всички се събираха около кръглата маса. Когато стенографката беше готова, съдия Гантри каза:
- Сега е два часът следобед и издирването на Боби Ескобар е прекратено. Съдът трябва да разгледа искането за анулиране на процеса. Още нещо, господин Хоугън?
Джон Хоугън отговори неохотно:
- Не, господин съдия.
- Господин Нанс?
- Не, господин съдия.
- Добре. - Съдия Гантри си пое дълбоко дъх и каза: - Опасявам се, че нямам избор по въпроса. Би било несправедливо към обвиняемия да продължим без показанията на Боби Ескобар.
Телефонът в джоба на Тео завибрира. Той го извади, погледна го и едва не припадна.
- Почакайте, господин съдия - провикна се Тео.
23
Изпълнявайки молбата на Боби, съдия Гантри, Тео и преводачката отидоха за пет минути с кола до парка „Труман“ и зачакаха до въртележката. Той се показа иззад редица високи чемшири и тръгна към тях. Ботушите му бяха покрити със засъхнала кал. Джинсите му бяха мръсни. Очите му бяха зачервени и изглеждаше изморен.
- Съжалявам за всичко това, но съм уплашен и не съм сигурен как да постъпя - каза той на испански.
Преводачката, млада жена, която се казваше Мария, се заслуша в думите на съдията.
- Боби, нищо не се е променило от последния път, когато говорихме преди няколко месеца. Ти си важен свидетел и ние имаме нужда да кажеш в съда какво си видял.
Мария вдигна ръка и помоли:
- Не толкова бързо. Кратки изречения, моля.
Тя преведе на испански, а съдия Гантри продължи:
- Няма да бъдеш арестуван, нито ще ти навредим по някакъв начин, обещавам. Тъкмо обратното. Ще се постарая да си под закрила.