Джак Хоугън кимна на помощника си и на екрана се появи голяма въздушна снимка на шестия феъруеи на игрището „Крийк“. Боби взе лазерната показалка и показа на заседателите точно къде е обядвал.
Продължи с показанията: някъде по средата на обедната си почивка забелязал количка за голф да се движи бързо по асфалтираната алея покрай феъруея, после да се насочва към къщата, за която вече бяха изяснили, че е домът на семейство Дъфи. Мъж, облечен с черен пуловер, бежов памучен панталон и кафеникава шапка с козирка паркирал количката до задния двор, слязъл и бръкнал в торбата със стиковете си. Извадил бяла ръкавица и бързо я сложил на дясната си ръка. На лявата вече носел ръкавица. Прекосил двора, спрял пред вратата и събул обувките си. Според Боби той бързал. Както седял под дърветата на по-малко от сто метра разстояние, Боби виждал ясно мъжа и зад- ната страна на къщата. По онова време Боби не мислел, че се случва нещо необичайно, макар да се зачудил защо мъжът си слага и другата ръкавица и защо оставя обувките си пред прага. Много жители на „Уейвърли Крийк“ отскачали до домовете си по една или друга причина по време на голф. Няколко минути ио-късно Боби продължил обяда си. Нямал нито часовник, нито мобилен телефон, затова не знаел точно колко часът е. По онова време на игрището нямало други играчи. Мъжът излязъл от къщата, бързо обул обувките си, свалил и двете ръкавици и ги прибрал в торбата със стиковете си. Озърнал се, очевидно не забелязал никого и бързо поел в посоката, откъдето бил дошъл.
Няколко минути по-късно Боби се върнал в бараката. Обедната почивка била свършила. Началникът на Боби бил строг и карал хората си да се връщат на работа точно в дванайсет. След около час Боби и негов колега поправяли една пръскачка близо до тринайсетата дупка, когато Боби забелязал същия мъж да пристига на четиринайсетия тий бокс на игрището „Саут Найн“. Мъжът се озърнал, не забелязал никого, бръкнал в торбата със стиковете си, извадил нещо бяло и го пуснал в кошчето за смет. По това време мъжът носел бяла ръкавица за голф на лявата си ръка, както правят всички играчи десничари. Боби не видял какво пуска в кошчето мъжът, но няколко минути по-късно, докато го изпразвал, намерил две ръкавици - една дясна и една лява. Обясни, че момчетата, които работят на игрището, изпразват кошчетата два пъти дневно и че редовно претърсват съдържанието им и намират стари топки за голф, колчета, използвани ръкавици, всякакви отпадъци. Боби задържал ръкавиците няколко дни. Когато разбрал, че мъжът е заподозрян в убийството на жена си, Боби дал ръкавиците на свой приятел, който ги предал на полицията.
Джак Хоугън се приближи до малка маса до сте- нографката и взе найлонов плик. Подаде го на Боби и го помоли да го отвори и да разгледа ръкавиците. Боби го направи, без да бърза. Когато се увери, вдигна поглед и кимна.
- Да, това са ръкавиците, които намерих и които остави мъжът с черния пуловер, бежовия панталон и кафеникавата шапка за голф.
Боби остави ръкавиците настрани. Продължи да дава показания: малко след като ги намерил, в „Уейвърли Крийк“ се разчуло, че къщата в близост до шестия феъруей на игрището „Крийк“ гъмжи от полиция. Намерили мъртва жена!
Заинтригуван, Боби се върнал в бараката, после минал през гората. Когато се показала задната страна на къщата на семейство Дъфи, той видял същия мъж да седи в количката си за голф, заобиколен от полицаи. Мъжът бил видимо разстроен. Полицаите се опитвали да го успокоят.
Джак Хоугън попита свидетеля дали познава Пийт Дъфи. Не. Боби и колегите му били инструктирани да се държат учтиво с играчите, но да не разговарят с тях. На големия екран се появи друга снимка - Пийт Дъфи, седнал в количката си за голф, заобиколен от полицаи. Беше с черен пуловер, бежов панталон и кафеникава шапка.
Боби без никакво затруднение го разпозна като мъжа, който бе влязъл в къщата приблизително в единайсет и четиресет и пет, някъде по средата на обедната му почивка, и който по-късно бе изхвърлил двете ръкавици за голф.
Джак Хоугън поднесе драматичния финал:
- Господин съдия, моля да се отбележи в протокола, че свидетелят разпозна обвиняемия господин Пийт Дъфи.
- Отбелязано е - каза съдия Гантри и погледна часовника си. Всички бяха забравили за времето. Беше пет и десет. - Да направим петнайсет минути почивка.
Боби беше седял на свидетелското място два часа и трябваше да си отдъхне. Показанията му бяха приковали всеобщото внимание, най-вече защото бяха достоверни, но постоянната смяна на езиците беше изтощила всички.
- Изглежда, Хенри смята да работи до късно днес - отбеляза Айк.