Миналото й се струваше само страшен сън. Вече си имаше дом, съпруг и дете.
— Тара!
Тя сложи обиците си и отиде до прозореца, за да види защо я вика Джарет. Тази сутрин мъжът й беше някак странен и тя бе помислила, че му предстои ново опасно пътуване и се чуди как да я подготви за предстоящата раздяла. После обаче видя тайнствената му усмивка и се успокои.
— Тара!
Тя излезе на балкона и огледа объркано масата, която Моли и Джийвс нареждаха на моравата пред къщата. Слънцето блестеше в сребърните прибори, вятърът поклащаше краищата на бялата ленена покривка. На кея беше пристигнал кораб.
— Какво има, Джарет? — попита смутено тя.
Мъжът й стоеше до масата в елегантен черен костюм с избродирана жилетка. На лицето му грееше усмивка.
— Не се безпокой, мила, няма да замина в служба на армията.
— Какво си ми приготвил!
— Как е малкият Иън?
— Спи като ангелче. Кажи ми най-после какво има!
— Слез долу и ще видиш! — заповяда строго той, но веднага се ухили.
Тара отиде да погледне бебето, което лежеше в люлката си, после изтича по стълбите. Нетърпеливият Джарет я чакаше на верандата. Без да каже дума, той й предложи ръката си и я поведе към кея.
— Наистина ли няма да ме изненадаш с внезапно заминаване? — попита със съмнение в гласа тя.
— Този път не. Имаме гости.
Тара понечи да каже нещо, но при вида на двойката, която току-що беше слязла от кораба, думите заседнаха в гърлото й. Красивата млада жена с буйна кестенява коса държеше на ръце малко момче, мъжът беше едър и строен, с модни мустачки и гъсти руси къдрици.
— Уилям! — извика задавено Тара и се обърна невярващо към мъжа си.
— Ти го сънуваш толкова често, че аз започнах да ревнувам и реших най-после да се запозная с този загадъчен брат. Затова го поканих да ни гостува със семейството си.
Тара се хвърли в прегръдката на мъжа си, целуна го страстно, после се затича като луда към кея, за да поздрави брат си, снаха си и малкия им син. Джарет беше представен на Уилям, Марина и младия мастър Вийет Брент. Тайлър Аргоси, който беше придружил гостите, обясни развеселено, че Джарет му е възложил да намери семейството и да го доведе в Симарон, без да издава нищо на Тара.
По обед пристигна и Робърт. Всички насядаха около масата в прекрасно настроение и за няколко часа забравиха войната. Разговорът се въртеше около театъра, литературата и музиката, но също толкова оживено разговаряха за децата и семейните дела, както и за предстоящите президентски избори. Очакваше се Джаксън да бъде заменен с Мартин ван Бърен, който щеше да положи клетва през пролетта.
Тара настани брат си и семейството му в най-голямата стая за гости. Уморена, но щастлива, тя излезе на верандата, погледна пълната луна, вслуша се в плисъка на реката, трепна от крясъка на совата. Джарет отиде при нея и когато погледна дълбоко в тъмните му очи, Тара си каза, че те са също така загадъчни, както онази вечер в таверната на пристанището в Ню Орлиънс. Колко време беше минало оттогава…
— Радваш ли се? — попита тихо той.
— О, да, и ти благодаря с цялото си сърце.
— Най-после се запознах с мъжа от сънищата ти. И ще ти призная, че съм дълбоко впечатлен. Иън има много талантлив вуйчо.
— Същото мога да кажа и за Тайлър, който се самообяви за негов чичо.
— О, да. Впрочем, корабът ще отплава едва утре сутринта.
— Е, и?
Той я прегърна нежно.
— Тъй като преди известно време скъпата ми съпруга заплаши да се развика и да поиска подкрепа от армията, предпочитам да я отведа в спалнята, за да си нямам неприятности.
Тара се засмя и отговори на прегръдката му.
— Доколкото си спомням, на теб ти беше все едно дали ще викам или не.
— Точно така. — Джарет я понесе нагоре по стълбата към тъмната спалня. Положи я на леглото, устните им се намериха и добре познатият огън на страстта лумна с нова сила.
Винаги когато се прегръщаха с безкрайна любов, двамата забравяха миналото и бъдещето, мира и войната. Оставаше само раят, който си бяха създали сред дивата природа на Флорида.