— Е, толкова ли е лошо?
Тя поклати глава, без да смее да проговори, преглътна конвулсивно и се засрами, че беше позволила на един непознат да я омае толкова бързо. Той се забавляваше за нейна сметка, а тя не можеше да позволи това.
Джарет се засмя тихо и помилва бузата й.
— Значи няма да ти бъде трудно да изпълниш дълга си?
— Не бива да ми се присмиваш!
— Може би вече знаеш какво ти предстои и тази нощ няма да те изненада.
— Още на игралната маса ти казах, че не съм уличница! — изфуча гневно тя и се опита да се изтръгне от ръцете му.
— Никога не съм го твърдял. Какъв темперамент имаш само…
Тара отметна глава назад и очите й блеснаха.
— Ако си се оженил за мен, защото си търсил предана, кротка съпруга…
— Не — прекъсна я енергично той. — Ожених се за теб заради косата ти.
— Какво? — Тя го блъсна с все сила, освободи се от прегръдката му и избяга от другата страна на писалището.
— Е, не само заради косата. Но тя беше първото, което ми направи впечатление. А когато отидохме в стаята ми и видях и останалото… — Бузите й пламнаха от срам и тя не намери думи да отговори. Мъжът скръсти ръце пред гърдите си и седна на ръба на писалището. — Трябва най-после да разбереш, че аз не те смятам за уличница. По всичко личи, че произхождаш от добро семейство, факт е обаче, че си избягала — може би от съпруга си?
— Вече ти казах, че не съм омъжена.
— Мила моя, не е нужно да си омъжена, за да допуснеш известни интимности.
— Никога не съм допускала подобни неща.
Джарет скочи от мястото си и Тара едва не изпищя, когато отново я привлече в обятията си.
— Водата във ваната ще изстине — прошепна той съвсем близо до устните й и дъхът му остави гореща следа по шията й. Този мъж беше опасен — опитен, много добър любовник.
Смутена, тя избягна погледа му.
— Гладна съм…
— Яденето ще почака, но аз не мога. — Джарет я сложи на масата и свали обувките и чорапите й. После я обърна и сръчните му пръсти се справиха бързо с шнуровете и кукичките. Роклята, фустите, корсетът и бельото паднаха на пода. Когато я вдигна на ръце и я отнесе във ваната, Тара спря да диша. Даже се залови трепереща за дървения ръб, защото се уплаши, че ще се удави.
Джарет нави косата й на ръката си и я вдигна, за да не се намокри. После коленичи зад нея и тя усети милувката на устните му по тила и раменете си. Сви се на кълбо и обхвана с две ръце коленете си. Макар че водата беше гореща, по тялото й пробягваха студени тръпки. Нежните милувки на Джарет я разтърсиха до дън душа.
Устата му се плъзгаше по шията й, пръстите му милваха ръката й. Никога през живота си Тара не беше изпитвала толкова пламенни еротични чувства. Трябва да се отбранявам, каза си отчаяно тя, защото ще се изгубя в страстта му…
Джарет улови брадичката й и обърна главата й към себе си. Устните му отново потърсиха устата й, езикът му заигра предизвикателно около нейния. Ръката му помилва предпазливо твърдите гърди, подразни зърното, което веднага се втвърди.
Целувката задуши тихия й стон. Времето сякаш спря, докато Джарет вдигна глава и я погледна. Смутена от пламтящата страст в погледа му, тя затвори очи и се наслади на горещите му устни по шията си.
Може би трябваше да престане да се бори. Все пак този мъж беше неин съпруг, Той я бе спасил от опасностите, които я дебнеха в Ню Орлиънс.
— Отпусни се, мила — пошепна в ухото й той. Тара отвори очи и видя, че все още стиска с ръце коленете си. Усмивката му беше развеселена, но и нежна. — Вече съм те виждал гола — напомни й меко той.
Тара се отпусна във водата и облегна глава на ръба на ваната. Обзета от приятна слабост, тя спусна ресници и отново се наслади на целувките по раменете и шията си. Мъжът намери гъбата, оставена до ваната, натри я със сапун и започна да я мие. Ръцете му бавно обхождаха коленете, корема, гърдите. След малко гъбата падна във водата. Устните на Джарет докоснаха бузите й, помилваха устните, а когато се отдалечиха, Тара усети внезапен студ.
Само след минута тя беше отново в обятията му. Той се съблече и се пъхна при нея във ваната. Потопи се до шията в сапунената пяна, после се изправи и я вдигна със себе си. Притисна я силно до голото си тяло и тя се вкопчи безпомощно в раменете му. Ръцете й сами се вдигнаха, за да го прегърнат. Настойчивият поглед на абаносовочерните очи й даде да разбере, че времето е дошло — тя трябваше да стане окончателно негова жена.