Оттатък гората блатото преминаваше в плодородна обработена земя, която се простираше през хълмовете и равнините. В реките на тресавището живееха безброй алигатори, ловуваха екзотични птици. Няколко диви бика продължаваха да се скитат наоколо, заобиколени от множество зайци, мечки и катерички. В храсталаците растяха сочни горски плодове, виждаха се и отделни кокосови палми. Това беше един екзотичен рай, макар че многобройни змии нападаха изненадващо пътешествениците.
Белия тигър — бяха му дали това име, когато стана мъж — дръпна юздите на коня си и се вслуша в тихите шумове на тресавището. Макар че в тази страна не живееха тигри, имаше доста силни пантери. Индианците го бяха нарекли „тигър“, за да изразят уважението си, и това го изпълваше с благодарност. Той беше навлязъл дълбоко в индианските земи на Флорида, познаваше ги добре и сега усети, че го наблюдават.
Не беше склонен към суеверни фантазии. Днес обаче усещаше влиянието на съдбовна сила и имаше чувството, че е тръгнал по път, от който не можеше да се върне.
Той остана неподвижен на седлото, заслушан в тихото плискане на водата, шумоленето на кипарисовите клони, тихия шепот на вятъра. Една птица изкряка, после се чу друг вик и увехналите листа по земята се раздвижиха, но не от вятъра.
Той вдигна ръце, за да покаже, че ножът му е останал в кожената ножница на пищяла, а пушката е окачена на седлото. После гъвкаво преметна крак през седлото и скочи от коня.
— Дойдох сам!
Появиха се трима мъже с кожени панталони и пъстри памучни ризи. Единият беше украсен с месингови еполети, на шията на другия блещукаха сребърни верижки. Сериозните лица на двамата мъже загатваха, че в жилите им тече бяла кръв. Първият беше среден на ръст, с големи тъмни очи, които издаваха буден ум и бяха неотстъпно втренчени в Белия тигър. Той не беше наследил високото си положение, защото в културата на „мускогее“ военният вожд не се избираше непременно от владетелската династия. Когато стана мъж, той получи от народа си името Аси Яхоло, което означаваше „Певеца на черното питие“. За да обединят двете имена, белите го наричаха Оцеола.
Вторият метис беше едър, по-млад от другаря си, строен и мускулест. Красивото му лице обединяваше най-благородните черти на двете култури, с ясно очертани бронзови скули, пълни устни и високо чело, гладка абаносово-черна коса. Очите сияеха в смущаващо синьо. Той беше заслужил името си Тичащата мечка като воин, защото по време на лова настигаше и най-бързите и ловки животни. Той поздрави пръв Белия тигър, прегърна го и отстъпи мълчаливо назад. Именно той беше поискал тази среща. Дори могъщият старейшина на рода, който се гордееше със способностите си, се отнасяше с уважение и признание към двамата воини, които го придружаваха.
От чисто индиански произход, третият носеше името Алигатора и беше зет на вожда Миканопи от старото племе на Алахуа. Той също можеше да упражни влиянието си върху мъжа, когото бяха срещнали в дивата гора, защото наследството свързваше Белия тигър не само със семинолите, които говореха мускогее, а и с езика хитичи, който беше на микасуки.
В тъмните очи на Алигатора Белия тигър не откри надежда за мирно бъдеще.
Оцеола посочи малката полянка между кипарисите и четиримата мъже седнаха на земята. Усетил нетърпението на Оцеола, Белия тигър заговори без предисловия:
— Дойдох да ви разкажа за тревогата на много добри бели хора, които познават мико Оцеола.
Вождът кимна безмълвно и зачака. Другите също не проговаряха.
— Доколкото знам, Аси Яхоло не смята, че всички бели са лоши. Той е умен мъж, който е събрал доброто от двата свята и го използва. Имаше много приятели между белите.
— И неприятели — подхвърли раздразнено Алигатора.
Белия тигър въздъхна едва чуто.
— Оцеола, няколко добри хора са чули, че си пронизал мирния договор с ножа си, когато Уили Томпсън е поискал да се преместиш на запад. Сигурно знаеш колко се разтревожиха белите ти приятели, когато Томпсън те залови и те окова във вериги.
— Това е болезнена обида за семинолите — проговори Тичащата мечка, подчертавайки всяка дума.
— Всички договори бяха лъжа и измама! — процеди през здраво стиснатите си зъби Алигатора и отново напомни на Белия тигър за влечугото, чието име носеше. — Договорът от Моултри Крийк ни обеща земя за двадесет години — остават ни още девет. В областта, където ни натикаха, умирахме от глад. Напуснахме я само защото бяхме принудени да потърсим риба, дивеч и храна. Тогава неприятелят ни нападна.