Жена на непознат… Странно, но той вече не й беше чужд. Тя го познаваше много по-добре, отколкото който и да било мъж преди него.
Когато Джарет я вдигна на ръце и излезе от ваната, Тара се разтрепери като лист. Той я отнесе до леглото и отметна завивката. Двамата паднаха на белия чаршаф.
Мъжът се отдалечи малко от нея, за да я разгледа. Без да се срамува, тя също огледа широките, бронзови рамене, мускулестата гръд, опънатия корем. Погледът й не посмя да се спусне по-надолу.
— Ти си прекрасна — проговори дрезгаво Джарет и разпростря разкошната руса коса по възглавницата. Тихият му глас беше странно успокояващ.
— Струвам ли триста долара? — попита тихо тя и на устните й заигра чувствена усмивка.
— Струваш милион.
— Съмнявам се.
— Остави аз да преценя. — Той я притисна нетърпеливо, целуна устните, гърдите. Устата му обхвана розовото зърно, горещият му език запали мъчителен огън в тялото й. Докато устата му смучеше жадно гърдата й, ръката му се плъзна по хълбока към бедрото, нежна и лека като перце.
Тара понечи да го отблъсне и в същото време се устреми с още по-голяма сила към интимната милувка. Тя впи пръсти в раменете му, отговори на погледа на тъмните очи и видя в тях само настойчиво желание. Меката ирония беше изчезнала.
Пръстите му милваха вътрешната страна на бедрата й и скоро стигнаха до кичурчетата руси косми между тях. Тя извика протестиращо, но горещата му уста задуши вика й.
Без да бърза, мъжът се зае да изследва центъра на женствеността й и тя изпита чувството, че потъва в езеро от топъл мед.
— Струваш повече от милион! — прошепна в ухото й той. После разтвори внимателно краката й и Тара усети тежестта на тялото му. Уплашена, тя извика тихо, отметна глава назад и се опита да избяга от прегръдката му. Мъжът държеше хълбоците й в желязна хватка и чакаше. Като видя, че движенията й само засилваха онези непознати, странни, сладки усещания, тя застина на мястото си. Но каква полза? Чувствата скоро взеха връх, а когато устните на Джарет последваха пътя на ръцете, помилваха корема, целунаха бедрата, тя забрави протестите. А после усети върха на езика му там, където беше съсредоточен този странен, мъчително-сладък копнеж.
— Не! — прошепна безсилно тя, но сама не повярва в отказа си.
Тара се понесе устремно към върха на насладата, все по-високо и по-високо, посягайки към нещо, без да знае какво е то. Когато чу стон, едва позна собствения си глас. По вените й се разливаше пареща горещина, стрелкаха се огнени слънчеви лъчи, изпълваха я със златна лава. Последната мощна тръпка прогони остатъците от разума и едва не отне съзнанието й.
Когато Джарет се надигна и покри тялото й със своето, тя не осъзна какво ще последва. Беше твърде объркана от преживяното, за да изпита страх или тревога, за да се отбранява. Но много скоро се върна рязко в действителността. Усети чуждото тяло между бедрата си и изпита пронизваща болка. Стисна здраво зъби, за да не изпищи, защото екипажът на кораба не биваше да чуе нищо. В очите й пареха сълзи и тя се опитваше да ги преглъща, притиснала лице до рамото на Джарет.
Мъжът помилва бузата й с безкрайна нежност.
— Всичко е наред — прошепна тихо той.
Нищо не беше наред! Тя се опита да се откъсне от него, да избяга от режещата болка.
— Не, моля те, недей…
— Имай търпение, скоро вече няма да те боли. Обещавам ти, че всичко ще бъде добре. — За да придаде тежест на думите си, той вдигна глава и я погледна настойчиво.
Болката не отслабваше, а Джарет още не беше почнал да се движи. Тя знаеше какво ще последва, защото той търсеше същото сладостно удовлетворение, с което беше дарил нея.
— Няма да те боли — повтори меко той. — Припомни си, че те спасих от участ, която щеше да бъде много по-страшна от смъртта.
— Ако знаеш как ми се иска да умра… — прошепна измъчено тя и той избухна в тих смях.
— Казах, че струваш милион, нали? — попита той между целувките. — Забрави го! Ти си безценна.
Добре, че скри лицето си на гърдите й, защото сълзите й потекоха. Но не болката беше причина за тази проява на слабост, а нежният комплимент. Освен това той беше на път да изпълни обещанието си.
Болките постепенно отслабнаха и чудото, което бе преживяла преди малко, се появи отново. Джарет се задвижи съвсем бавно и по тялото й отново потече пламтяща лава. Цялото й същество копнееше да преживее отново онази омайваща наслада.
Дойде и мигът да изпита повторно прекрасния екстаз. Джарет ускори ритъма, неспособен да се сдържа повече, и тя го придружи към върха на удоволствието. Обгърнати от пламъците на страстта, двамата изведнъж пропаднаха в непрогледен мрак и Тара изпита чувството, че животът й е отлетял, че дишането й спира.