Вече не беше готов да участва в сделката. Искаше от Тара повече, много повече, отколкото беше получил от нея, искаше да научи цялата истина. А какво щеше да стане с обещанието му да не задава въпроси?
Той отиде бавно до леглото, пожела да докосне мекото, топло тяло, пожела да преживее някаква интимност, която би му дала правото да научи тайната й… Не, той трябваше да удържи на думата си. Освен това беше решен да не й казва нищо за миналото си.
Затова отдели поглед от копринената коса, която скриваше гърдите й. Изруга полугласно, облече се и забърза към палубата. Намери Робърт на кормилото. Погледна слънцето и се смая — вече беше следобед, а той се мотаеше! Лео му донесе чаша горещо кафе.
— За съжаление не знаехме какъв курс да поемем, капитане.
— Вятърът беше слаб — допълни Робърт. — Плаваме покрай бреговете на Пенсакола. Ще хвърлим ли котва?
Джарет се поколеба за миг, после поклати глава. Бяха пристигнали в Ню Орлиънс в деня след Коледа, а днес беше 2 януари. Значи се беше оженил в първия ден на новата година. Дали това означаваше нещо? Във всеки случай новата година започна по неочакван начин.
При други обстоятелства той щеше да спре в Пенсакола, за да се осведоми за последните събития. Сега обаче трябваше да се прибере колкото се може по-бързо. Плантациите северно и южно от Хилсбъроу Ривър бяха изложени на индианските нападения и той не можеше да остане твърде дълго далече от дома си. Положението можеше да се промени много бързо.
При заминаването си от Флорида той не беше много обнадежден от политическата ситуация. Неприятностите продължаваха от години.
Когато младата американска държава отново трябваше да реши проблемите си с британците и през 1812 година избухна война, и двете страни се съюзиха с индиански племена. През 1813 и 1814 година се водеха ожесточени битки с племето крийк. Много от оцелелите индианци потеглиха на юг и станаха семиноли — „ъпър крийк“, чиято земя беше завзета, и „лавър крийк“, които се биха на страната на американците, но въпреки това загубиха територията си.
Във Флорида, тогава още под испанско владичество, положението отново стана неспокойно. Това не смути американците. Те твърдяха, че испанците не са в състояние да спрат индианските грабежи и британските шпиони. Андрю Джаксън водеше битки срещу индианците, а при Ню Орлиънс постигна сензационна победа срещу англичаните. С това войната официално свърши, но нито една от двете партии не го разбра. Джаксън слезе на юг, за да реши проблемите във Флорида, и предизвика война със семинолите. Индианците, които доскоро бяха противници, се обединиха, а онези, които по-рано се бяха били рамо до рамо, станаха врагове. В крайна сметка семинолите на север бяха победени. Някои се оттеглиха навътре в непристъпните гори, други отидоха на юг и заеха полуострова. Всичко стана много бързо. Най-после Испания предаде Флорида на Америка, разбира се, при известни условия. Джаксън беше назначен за първи военен губернатор на новата област. В договора от Моултри Крийк индианците получиха правото да имат земя, но само за двадесет години. След това беше решено гаранцията да бъде продължена с още девет години. За съжаление индианците и белите не престанаха да враждуват помежду си. И двете страни се стремяха да завладеят земята, тъй като беше плодородна и подходяща за земеделие и скотовъдство. Белите отнемаха все нови индиански територии. Индианците ги обвиняваха, че експлоатират безмилостно страната на семинолите, и от своя страна получаваха обвинения, че крадат от белите добитък и храни.
Разбира се, семинолите и белите търгуваха помежду си. Индианците заменяха, кожи срещу алкохол, дрехи, оръжия и муниции.
Джарет познаваше много вождове и понякога му се струваше, че разбира обществената структура на семинолите по-добре от американската. Имаше дузини кланове и всеки имаше свой водач, както всяко племе беше управлявано от вожд. Индианците се подчиняваха доброволно на по-висшата сила. Когато вземеше решение да води война, вождът беше длъжен да уведоми всички сродни племена. Воините, които бяха готови да се бият, изпращаха тоягите си. Хората от племето крийк, които по време на битката заплашваха враговете с такива тояги, се наричаха „ред стикс“. Тъй като всеки вожд действаше по свое усмотрение, непрекъснато избухваха безредици. Тъй като много индианци притежаваха оръжия и барут, положението постоянно се изостряше.
Джарет си припомняше първата си среща с Оцеола с известна неловкост. Индианският агент Уили Томпсън трябваше да знае, че дори враждебно настроените семиноли не оковават враговете си във вериги. За тях нямаше по-страшно унижение. Семинолите наказваха престъпленията всяка година при „Танца на зелената царевица“. Който беше извършил особено тежко престъпление, биваше осъден на смърт или заточаван. Някои жени и мъже, които бяха изневерили на съпрузите си, оставаха без уши или носове. Но никой не можеше да бъде окован във вериги. Томпсън, разгневен и разочарован от хода на преговорите с Оцеола, твърдеше, че семинолът дошъл в кабинета му и го наругал, затова се принудил да го арестува. За съжаление Томпсън продължаваше да вярва, че е постъпил правилно.