— Сигурно е жива вода? — попита с мека ирония тя.
Мъжът се ухили и вдигна рамене.
— Може би, кой знае? Във всеки случай мога да ви обещая, че ще откриете великолепни кътчета земя. А съвсем близо до новия ви дом се случват учудващи, романтични неща.
Тара вдигна вежди.
— Сигурно искате да кажете, че ще мога да наблюдавам любовната игра на крокодилите?
— Мисис Макензи! — извика Робърт и избухна в смях. — Какъв неделикатен въпрос!
— Е, бих казала, че и аз се намирам в доста неделикатна ситуация. — На бузите й изби предателска червенина.
Робърт беше съвършен джентълмен и не навлезе по-дълбоко в темата.
— Ако позволите, ще ви разкажа някои неща за нашия малък рай. Както знаете, Колумб открил Новия свят през 1492 година. Испанците завладели Южна Америка и ограбили богатствата й. Нашият добър приятел Поне също искал да забогатее и тръгнал да търси злато и други скъпоценности. Пътят го отвел в Западна Индия. Там чул фантастични истории за непозната земя, където имало злато, невероятни богатства и чиста, магическа вода. Хората разправяли, че който пие от нея, ще живее вечно. Е, Поне не намерил нито златото, нито вълшебната вода — но намерил Флорида. След смъртта му предприемчивите испанци не престанали да търсят щастието си в новата земя. А сега започва истинската история. Ернандо Кортес завладял богатствата на мексиканските ацтеки и станал милионер. Кубинският губернатор Веласкес му завидял и възложил на някой си Панфилио де Нарваес да изследва Флорида и да събере всичките й богатства. Панфилио хвърлил котва в близост до Тампа Бей, където отиваме и ние. После изпратил корабите си на север по протежение на брега, за да го чакат, докато той проучва новата земя. Отначало срещнал любезни местни хора, но скоро индианците се обърнали срещу него. Не намерил желаните богатства, а когато се върнал на брега, корабите му били изчезнали. Отчаян, заповядал на хората си да строят лодки от шлемовете, щитовете и околните дървета. Хората му се качили в тези лодки и излезли в открито море.
— Историята е прекрасна, Робърт — отговори с усмивка Тара. — Вече очаквам с нетърпение пристигането във Флорида.
— Почакайте! Най-интересната част предстои. Почти всички лодки били разрушени. Войниците се удавили или били избити от индианците. Само четирима останали живи и могли да разкажат какво са преживели.
— Това ли беше най-добрата част от историята?
— Изслушайте ме докрай! Жената на Панфилио изпратила на мъжа си кораб с подкрепление. Екипажът го търсил навсякъде и тогава индианците ги извикали да слязат на брега. Двама млади момци с качили в една лодка и загребали към брега. Там били посрещнати от един индиански вожд на име Хирихикуа. Той се бил отнесъл много зле с Панфилио. Един от пленниците бил измъчван и убит.
— Сигурно това е най-добрата част…
— Вторият младеж се казвал Хуан Ортис — продължи Робърт, след като я изгледа укорително. — Той също трябвало да бъде измъчван и да умре. Хирихидуа заповядал на хората си да го оковат във вериги и да го окачат над огъня.
— Робърт…
— Дъщерята на вожда се изправила срещу волята на баща си. Хвърлила се с плач в краката му и го помолила да пощади белия пленник. Вождът я послушал и му подарил живота. — Робърт млъкна, видимо радостен от щастливия край на историята си.
— Вие май сте се вдъхновили от случилото се с Покахонтас и Джон Смит?
— Разбира се, че не! — отговори възмутено той. — Тази история е истинска и се е случила много преди раждането на Покахонтас.
— Да, разбирам. Значи Ортис се е влюбил в индианката и я е направил своя съпруга?
— Не, червенокожите го държали в плен няколко години и трябвало да им работи като роб. Очевидно Хирихикуа е бил жесток мъж. Добросърдечната му дъщеря обаче помолила годеника си, младия водач на съседното племе, да приеме Ортис при себе си и да се отнася добре с него. Тогава Хирихикуа отказал да омъжи дъщеря си за младия вожд. Той обаче бил дал дума да закриля Ортис и я спазил.
— А после?
— След няколко години Ортис бил спасен от Ернандо де Сото. За съдбата на двамата млади индианци не се знае нищо. Но историята е хубава, нали?
Тара кимна развеселено.
— Откъде знаете всичко това?
— От книгите. Аз обичам да чета. Познавам всяка дума, написана от мистър Уилям Шекспир. Някой път трябва да ми дойдете на гости, Тара. Не мога да ви обещая вечен живот, но ще ви послужа като неизчерпаем извор на информация.
— Много ви благодаря. За всичко.
Робърт скочи от масата.
— Крайно време е да вървя, защото капитанът ще се ядоса. По-късно ще се видим.
Той излезе бързо от каютата и тя се усмихна развеселено. Какъв мил млад мъж… Разсмиваше я даже когато описваше най-ужасните неща. Но никога нямаше да успее да я накара да се разтрепери дори от една-единствена дума или леко докосване, както правеше Джарет Макензи.