Какво ли щеше да стане, когато съпругът й узнаеше истината за миналото й? Истината, която беше измислил Клив Картър…
Джарет остана дълго време на кормилото. Робърт му донесе голяма чиния със супа от лангуста и застана на руля, докато приятелят му се нахрани. На хоризонта се кълбяха тъмни облаци, които предвещаваха буря.
Вятърът се усили и всички членове на екипажа излязоха на палубата, за да вдигнат платната.
Джарет застана отново на кормилото, устоявайки на напора на бурята. Изведнъж усети, че зад него има някой, и се обърна рязко.
— Веднага слез долу! — изкрещя сърдито той.
— Но аз мога да ти помогна…
— Слез долу!
— Аз умея да се оправям с платна, а и при това време не мога да стоя в каютата. Чувствам се като в клетка…
— По дяволите! — изрева гневно той и стисна с все сила дървеното кормило. — Непременно ли държиш някоя вълна да те изхвърли от борда?
— Нали ти казах, че разбирам от корабоплаване…
— Ела на кормилото, Лео! — извика заповеднически Джарет и гласът му заглуши рева на бурята и пляскането на вълните. Щом бе сменен, той сграбчи Тара за рамото и я повлече към каютата си.
Междувременно моряците бяха почистили каютата и бяха изнесли ваната и таблата с яденето. В единия ъгъл беше поставена ракла за дрехи.
Джарет я позна и за секунди забрави бурята и мислите си за бъдещето — забрави дори младата си жена. Тази ракла беше на Лайза…
Той я погледна втренчено, после се обърна към Тара, която се отдръпна уплашено.
— Робърт я донесе — обясни бързо тя. — Както знаеш, имам само онова, което е на гърба ми. Робърт каза, че мога да нося дрехите, които се намират в раклата.
— Защо не го направи? — попита глухо той.
— Реших, че първо трябва да поискам позволението на жената, на която принадлежат дрехите.
Джарет потрепери. Сам не разбираше какво става с него.
Високите вълни люлееха застрашително кораба, но Тара пазеше равновесие без усилия. В този момент Джарет изпитваше към нея нещо, което много приличаше на омраза. Мразеше желанието си, мразеше съвършенството й, красотата, златния блясък на косите, мекия глас…
Но най-много я мразеше, задето го беше накарала да забрави лицето на жената, която беше обичал почти десет години.
— Тя е мъртва! — процеди през здраво стиснатите си зъби той. — Вземи всичко, от което имаш нужда. И остани в проклетата каюта, докато бурята отмине.
— Аз се чувствам отлично на кораба ти, повярвай…
— Не забравяй, че си моя съпруга и трябва да ми се подчиняваш — прекъсна я сърдито той, обърна й гръб и излезе от каютата с дълги крачки.
Когато се върна на борда, хората му все още се бореха с платната. Студеният въздух, който идваше от север, се сблъска с топлия южен и страшната буря сякаш разкъса небето. Между тъмните облаци се стрелкаха ослепителни светкавици, следвани от оглушителни гръмотевици. Джарет стискаше кормилото с все сила, за да направлява кораба между разбунените вълни.
Малко преди полунощ угасна и последната светкавица, гръмотевиците заглъхнаха. Леещият се дъжд премина в леко ръмене, морето се заглади.
Натан свари кафе и го подправи обилно с уиски. Джарет реши да прекара цялата нощ на кормилото. Робърт щеше да го смени на разсъмване.
Небето се оцвети в розово и Джарет най-после се прибра в каютата си, за да свали мокрите дрехи. Жена му спеше. Вместо синята нощница, която някой от моряците беше избрал за първата брачна нощ, тя носеше долна риза от дебела бяла фланела. Очевидно я беше взела от раклата. Джарет не помнеше да е виждал Лайза в тази риза. Високата якичка беше украсена с дантела. Много добродетелно… Тара сигурно беше повярвала, че в тази риза изглежда не толкова желана. Той се съблече набързо, мушна се в леглото, вдигна нощницата й и започна да милва голите бедра. После намери гола кожа над якичката и започна да я целува. Тара се върна бавно от царството на сънищата. След напрежението на последните часове съпругът й не беше в настроение да продължи спора, който беше започнал в късния следобед. Той се плъзна безмълвно върху нея, разтвори краката й и проникна внимателно в утробата й. Само тихият й стон издаде, че се е събудила.
Ала тя не се възпротиви и когато Джарет достигна върха, усети, че и тя се разтрепери. Постепенно страстта отмина и хладният нощен въздух го накара да дръпне завивката върху телата им. Тара мълчеше и той се опита да намери думи, с които да извини избухването си. Но беше толкова уморен, че очите му се затвориха от само себе си и само след няколко секунди заспа мъртвешки сън.