Събуди се чак към обед. Странно, но бе изтръгнат от съня от звънлив смях. Остана известно време в леглото, като се ослушваше за други шумове. Когато смехът секна изведнъж, Джарет скочи, обзет от луда паника. Нахлузи панталона си и изскочи на палубата. Екипажът беше хвърлил котвата. На подветрената страна седяха Тед и Натан, хвърлили въдиците си във водата. Джарет смръщи чело и ги изгледа въпросително. Когато чу плискането от другата страна, забърза към перилата. Робърт се беше привел към водата и махаше на някого.
— Какво зяпаш? — попита строго Джарет.
— Тара е…
— Паднала е от борда? — Джарет се хвърли към релинга, готов да скочи в морето. Беше толкова развълнуван, че не забеляза висящото въже.
— Не, тя плува — отговори с усмивка Робърт. — Каза ми, че водата изглеждала много примамлива.
— И ти й позволи?
— Как бих могъл да я спра?
Корабът беше хвърлил котва край брега на Флорида. По небето не се виждаше нито едно облаче, морето беше лазурно синьо. А между блещукащите вълни се движеше златнорусата глава на жена му.
Джарет се ядоса още повече. Дали беше решила да се окъпе гола? След малко тя се обърна по гръб и се отдалечи от кораба. Тогава той видя тесния панталон, който Лайза използваше за разходките им във вътрешността на страната. Тара беше облякла една от ризите му, твърде дълга и широка за нея. Беше цяло чудо, че се движеше толкова бързо и сръчно в нея…
— Жена ти се чувства в морето като у дома си — отбеляза одобрително Робърт.
Вместо да отговори, Джарет се хвърли във водата с главата надолу. Ледената вода го преряза като удар с боздуган. През зимата морето изстиваше дори край тропическия бряг на Флорида. Очевидно това не смущаваше Тара. Когато показа главата си на повърхността, Джарет видя усмивката й и с мъка потисна треперенето си. Той реши да не обръща внимание на студа — или поне да не показва колко му беше студено.
Стиснал здраво зъби, той доплува до нея и я докосна. Изпита злобно задоволство, когато тя извика уплашено, потопи се дълбоко във водата и изплува на няколко метра от него.
— Господи, ако знаеш как ме уплаши! — извика укорително тя. — Помислих, че си риба.
— А представяш ли си как се почувствах аз, когато те открих във водата? Ти не знаеш нищо за това море. Ами ако бях риба? Най-вероятно акула! Защо, по дяволите, се излагаш съзнателно на опасност?
Дълбоките сини очи отразяваха слънчевата светлина.
— Какво толкова може да ми се случи? Мога да плувам.
— О, да, за малко да забравя! Вече го спомена, когато те спрях да не скочиш в мръсната Мисисипи. Разбери, аз се тревожа за теб. За в бъдеще няма да правиш нищо, без да ме питаш.
— Ти спеше.
— Трябваше да почакаш, докато се събудя.
— Откъде можех да знам, че трябва да те моля за всяка дреболия? Аз не съм твоя собственост.
— Ти си моя жена!
— Това е друго.
— Права си. Признавам правото ти на собствено мнение, но искам да ти изясня становището си. Ожених се за теб, за да те закрилям. Не искам всяка сутрин да се събуждам със страха, че можеш да се удавиш. Затова повтарям — от днес нататък ме питай, преди да предприемеш нещо, разбра ли?
— Да, разбрах! — Тя се гмурна светкавично във водата, студената й пета се удари в брадичката му с такава сила, че главата му забуча, а когато изплува на повърхността, вече беше само на метър от мястото, където висеше въжето.
Джарет заплува след нея и успя да я настигне точно в мига, когато се протягаше да улови въжето. Сграбчи я за глезена и я дръпна, после я пусна и двамата изплуваха по едно и също време.
— Какво правиш? — попита сърдито тя. — Ти ми заповяда да не плувам повече и аз се опитах да изпълня желанието ти.
— Много добре знаеш за какво си отмъстих.
— Нямам представа за какво говориш — възмути се тя, но краткото й колебание, издаде, че нарочно го беше изритала по брадичката.
— Не ме дразни, Тара! — проговори предупредително той.
Тя се хвана здраво за въжето, той я прегърна изотзад и сърцето му заби като лудо. Силата на желанието му го изуми. Памучната риза беше залепнала за тялото й и очертаваше примамливите му контури. Всички мъже на борда на „Магда“ щяха да видят съвършената й закръгленост.
— Ще ме пуснеш ли да се кача на борда? — попита ледено тя и се опита да се изтръгне от прегръдката му.
— Разбира се — отговори беззвучно той и я пусна. Тара се изкачи без усилие. Джарет изпита безкрайно облекчение, когато видя чакащия на релинга Робърт с одеяло в ръце. Тара се уви и му кимна с благодарност.
Джарет се изкачи по въжето и когато застана на палубата, се разтрепери от студ. Тара вече беше изчезнала под палубата.