— Желаеш ли одеяло? — попита учтиво Робърт.
— Не, предпочитам горещо кафе. — Джарет отиде при Натан, който стоеше на кормилото, и се загледа към брега, към зелената джунгла между белите пясъчни плажове.
След малко Лео му донесе голяма чаша кафе и Джарет се почувства ободрен. Косата му се изсуши бързо, но панталонът остана влажен.
— Аз ще поема кормилото — обърна се той към Натан. Докато водеше кораба през плитчините, панталонът щеше да изсъхне, а темпераментът му да се охлади.
Управляването на кораба беше едно от любимите му занимания. Чувстваше се сигурен, когато беше заобиколен от умелите си, верни и предани матроси, които му служеха от много години. Три пъти в годината сделките го отвеждаха в Ню Орлиънс, веднъж в Лондон. Памукът и захарната тръстика се продаваха на добра цена. Освен това той притежаваше плодородни пасища, където говедата се угояваха отлично. Дворът му беше пълен с пилета и свине. В оборите бяха настанени отлични коне. Още преди години беше разбрал, че развъждането на расови жребци може да му донесе цяло състояние. Солените блата северно от къщата също увеличаваха богатството му.
Подобно на баща си, той бе взел решение да живее сред дивата природа — не толкова за да се обогати от нея, колкото за да намери родина за Лайза и за себе си. Привлече го приключението, но още повече недокоснатата природа. В началото трябваше да се преборят с много трудности. Докато строяха къщата, спяха на земята под дърветата, а през първите години често ги измъчваха съмнения дали реколтата няма да загине.
После Лайза умря и му остана само страната, която обичаше. Остана му и желанието да постигне траен мир между белите и семинолите.
Самият той винаги се стараеше да дава добър пример. Докато отсъстваше, домакинството се водеше от Джийвс, едър, силен мъж, произхождащ от африканец и индианка — черен като абанос, силен като вол. По-рано беше служил при един сенатор в Бостън. Беше свободен човек, печелеше добри пари и Джарет го смяташе за свой приятел. Джийвс управляваше с достойнство и решителност десетките хора, които работеха в къщата и на полето — индианци, негри, американци, ирландци, англичани, испанци, хаитяни и креоли. Джарет, който винаги се интересуваше от живота на другите, водеше нови служители от различни краища на Америка и Англия. Всеки, който е бил сполетян от зла съдба, можеше да разчита на помощта му. Така например, той беше наел две ирландски момичета, които бяха претърпели корабокрушение на път към Америка и бяха загубили родителите си. Осиротели и без стотинка, те се бяха озовали на улицата в Ню Орлиънс. При Джарет бяха потърсили убежище и много индианци, които носеха в жилите си и бяла кръв и се чувстваха чужди и в двата свята.
Полските работници не печелеха много, но всеки притежаваше малко парче земя, което можеше да обработва и беше свободен. Джарет се отвращаваше от робството и още от малък се научи да не оценява хората по цвета на кожата им. Той познаваше еднакво добри индианци, негри и бели. Никой нямаше право да притежава друг човек, да му отнеме човешкото достойнство, да го лиши от шанса да живее живота си според собствените си желания. В плантацията си, наречена „Симарон“, Джарет доказваше на дело, че земеделието може да се развива отлично и без роби.
Красивият му дом беше готов. Трябваше му само господарка. Джийвс сигурно щеше да се зарадва, като видеше Тара — новата съпруга, която господарят водеше вкъщи.
Слънцето се спускаше към хоризонта. Джарет чу смях, а малко по-късно и цигулката на Робърт. Нежната мелодия се издигна към златночервеното небе, придружена от кристалночистия глас на Тара, която пееше старинна ирландска балада:
Робърт се присъедини към нея с изразителния си тенор и двамата завършиха песента заедно. Разбира се, Робърт беше очарователен хлапак и Тара се забавляваше чудесно с него… Джарет изпита пареща ревност и се смая от реакцията си. Но нима беше чудно, че тайнствената му жена го омагьосваше и го правеше неспособен да разсъждава разумно?
— Капитане? — Лео пристъпи към него със загрижено изражение.
— Какво има?
— Днес не сте хапнали нищичко, сър. Натан е приготвил прекрасна задушена риба.
— Много се радвам. Едва сега усетих колко съм гладен.
— Той отнесе таблата в каютата ви, сър. Сметнахме, че преди вечеря ще пожелаете да се окъпете, за да измиете морската сол.
— Робърт ли ви нареди?