Индианците бяха крали добитък и населението ги мразеше, но всичко това беше станало само защото ги заплашваше гладна смърт. Белия тигър знаеше това. Тази година времето беше меко, но леденият студ на миналата зима бе унищожил почти цялата реколта. Много бели бяха повярвали, че отчаяното положение ще направи индианците по-отстъпчиви. Ала техният боен дух никога не угасваше.
— Донесох ви нещо — заяви Белия тигър и стана. — Хората ми ме следват на известно разстояние, за да предадат дарове на семинолите, разбира се, ако Оцеола ги приеме.
— Откъде е добитъкът, от твоите собствени стада ли? — попита Оцеола.
— Отчасти. Другите са от стадата на няколко бели, които уважават Оцеола и искат да му се извинят. Те са твои приятели и аз ти ги представих.
— Това обаче не е официално извинение от правителството — отбеляза с лека усмивка Оцеола.
— Не — призна честно Белия тигър.
Оцеола, Алигатора и Тичащата мечка също се изправиха. Оцеола подаде десницата си на Белия тигър.
— Ти, разбира се, си прав. Аз не съм проклел целия ти народ. И ще приема даровете ти, защото много от нашите хора гладуват. За съжаление трябва да ти съобщя, че не мога да простя предателството на Томпсън. Освен това не съжалявам ни най-малко за онова, което трябваше да направя, за да помогна на братята си. Няма да съжалявам и за онова, което ще сторя в бъдеще.
Последните му думи натъжиха сърцето на Белия тигър.
— Ти мълчиш — проговори тихо Оцеола.
— Защото все още се надявам на мир. Войната носи само страдание, глад и беди.
— Мирът също ни донесе достатъчно глад! — възрази разгорещено Алигатора.
— Въпреки това войната е по-голямото зло. Мирът означава живот.
— А какво е животът без чест? — попита все така тихо Оцеола. — Не искам да те лъжа и знам, че ти си загрижен за нашия народ. Трябва да запомниш едно — ние никога не забравяме приятелите си.
— Те са наши братя — допълни Тичащата мечка.
Дори Алигатора кимна.
— Аз също няма да вдигна оръжие срещу братята си — отвърна Белия тигър. — Ще продължавам да се моля за мир и ще го търся с душата си.
Оцеола го изгледа замислено.
— Ние също се молим за мир, но само боговете знаят дали ще го имаме.
— Бог е само един и за нас, и за вас — възрази меко Белия тигър. — Иштахоло, великият дух на семинолите, е и единственият бог на всички бели християни — все едно какво име носи. Аз вярвам, че ще дари с мир и твоя, и моя народ.
Оцеола се усмихна, но не се съгласи.
— Където и да отидеш, никой няма да ти стори зло, приятелю. Там, където живееш ти, земята е свята. Събери там всички мили на сърцето ти хора, за да бъдат на сигурно място.
— Мико Оцеола, моля те, помисли още веднъж, преди да избереш войната…
— Ти си твърде горд, за да ме молиш. Не забравяй, че си воин.
— Сега съм обикновен човек. И в мечтите си виждам тази страна като земен рай, където всички живеем заедно, в съгласие.
— Бъди спокоен, няма да прибързвам. — Оцеола се усмихна отново. — По-рано ти беше млад, войнствен мъж. Обърна се срещу британците и срещу моите хора.
— Тогава бях глупав и буен, но животът ми даде добър урок.
— Ти беше добър воин, освен това проумя, че смъртта не бива да се приема леко.
— И че войната означава не само чест.
— Доколкото чух, щял си да напуснеш дома си и да тръгнеш на пътешествие?
— Това беше намерението ми. Но ако е нужно да остана…
— Не, ти трябва да се погрижиш за собствените си работи. Чух думите ти. Тук не можеш да направиш нищо. Качи се на кораба си и отплавай със спокойно сърце. Тичащата мечка ми разказа, че обичаш да управляваш кораба си и това ти дава вътрешен мир. Дано морският вятър отнесе болката, която ти причини загубата. — Оцеола се обърна да си върви, но след миг отново погледна Белия тигър. — Нашите мисли ще те следват. Ние сме горди, че се застъпваш за нас и се изправи срещу онези, които твърдят, че носим вината за смъртта на добрата ти жена. Боя се, че думите ти не са в състояние да намалят омразата между нашите народи, но въпреки това ти благодарим.
— Казах само истината.
— Някои хора я проумяват много трудно. Тръгни на път, приятелю. Когато се завърнеш, вече няма да бягаш от страданието си.
— Заминавам само по делови причини…
— Да, това е добре.
Оцеола се отдалечи, следван от Алигатора. Тичащата мечка обаче остана и сложи ръка на рамото на Белия тигър.
— Бог да бъде с теб.
— Кой бог? — Мека усмивка заигра на мъжките устни.
— Нали току-що установихме, че служим на един и същи бог?
— Е, мисля, че само се опитахме да обединим възгледите си. Какво ще стане сега?