Скоро след това „Магда“ хвърли котва на кея. В целия град строяха барикади и заковаваха прозорците. Въпреки че бяха заети, много хора забързаха към кея, за да поздравят пристигналите. Джарет махна зарадвано на Джош и Нанси Рейнолдс, най-добрите му приятели в Тампа. Всички искаха да видят какво е донесъл. Той беше заминал за Ню Орлиънс със сол и захар, а се връщаше натоварен с френски чорапи, сапуни и парфюми, с лангуста и подправки. Носеше и много новини. Връщането му винаги даваше повод за радост.
Джарет даде последните заповеди на екипажа си и понечи да скочи на кея, когато чу гласа на Тара зад гърба си.
— Тук ли живееш? — В този въпрос имаше неподправен ужас, но Джарет реши, че тонът й издава и презрение — презрение към неговия рай, към всичко, което беше споделял с Лайза, докато смъртта му я отне. Тара не искаше да разбере, че той обича тази страна и е готов да живее и да умре за нея.
В гърдите му пламна гняв и той се обърна към жена си. Тя не забеляза вълнението му, защото беше устремила поглед към града. Примитивни, жалки къщи, изградени без всякакво чувство за стил… Каква разлика с величествения град между меко издигащите се хълмове, откъдето беше избягала!
Но нима можеше да си позволи да съди новата си родина? Трябваше да бъде благодарна, че беше намерила тихо пристанище след опасното си бягство. Освен това не можеше да отрече, че вълните в залива блестят невероятно сини, че градът е потънал в разкошна зеленина, макар да беше зима.
Да, тук можеше да се живее — само да не беше този мъчителен страх. Едва сега Тара забеляза изпитателния поглед на мъжа си и лицето й се затвори. Не биваше да показва своя ужас. Той нямаше да я разбере, а и тя не можеше да му обясни.
Естествено той не разбираше вълнението й. В този момент близостта, създала се на борда на „Магда“, отлетя някъде много далеч. Красотата й му се стори хладна и недостъпна. Златната коса беше увита в строг кок на тила, а синята кадифена рокля на Лайза с фуста от бяла коприна, тясна в талията, но с широка пола, я правеше още по-строга. Деколтето разкриваше извивката на съвършените й гърди.
Изведнъж Джарет усети неустоимо желание да разкъса роклята й, да разголи тялото й и да я раздрусва, докато синият студ в очите й угасне. Трябваше да й напомни, че тя не е нищо повече от келнерка в долнопробна кръчма, която беше събудила любопитството и желанието му и за която се беше оженил, за да я закриля. Никога нямаше да види в нейно лице истинската си съпруга. Лайза беше неговата жена, във всички отношения. И все още беше такава, макар че не беше между живите.
— Не живея тук — отвърна ледено той. — Плантацията ми изглежда още по-зле.
Острият му тон я уплаши. Ръцете й затрепериха, но тя не отговори и избягна погледа му.
— Е, мисис Макензи! — Робърт се засмя и застана до нея. — Как ви харесва Тампа? Водата в този залив е блестящо синя като очите ви. Само почакайте да видите плажовете! Не гледайте къщите, те не са толкова важни. Смея да ви уверя, че мисис Конъли от кръчмата „При залива“ е чудесна готвачка, а стаите са големи, чисти, с меки легла, които не се люлеят по вълните.
Обзет от неволна ревност, Джарет проследи как Тара отговори на усмивката на приятеля му. Очевидно Робърт умееше да я развеселява.
Дали щеше да бъде щастлива в пустошта на Флорида, ако беше станала жена на Робърт?
— О, това звучи много примамливо, мистър Трейт — отговори меко тя.
Робърт понечи да й предложи ръката си, за да я отведе на сушата, но Джарет го изпревари. Макар че нямаше намерение да бъде груб, жестът му издаваше собственическо чувство и той усети как Тара се скова. Посочи й безмълвно спуснатата стълбичка и двамата слязоха на сушата. Нанси и Джош вече бързаха към тях. Грейнала от радост, младата жена се хвърли в обятията на Джарет и го целуна по устните.
— Толкова се радвам да те видя отново!
— Дръж се прилично, Нанси! — засмя се мъжът й. — Ще го хвърлиш във водата! Бедният човек не може да си поеме дъх. И не настъпвай младата лейди, която така грубо избута настрана.
— О, много се извинявам! — смути се Нанси и хвърли бърз поглед към Тара. После поздрави и Робърт с гореща целувка.
Джарет видя, че Тара се чувстваше неловко и изпита злобно задоволство. Жена му май беше ревнива…
— Нанси! — Робърт вдигна високо във въздуха стройната тъмнокоса жена и я завъртя в кръг. После я остави на земята и разтърси здраво десницата на Джош.
— Това са Нанси и Джош Рейнолдс — обясни кратко Джарет, обърнат към жена си. — Двамата имат магазин в Тампа.
Дойдоха още хора и наобиколиха новодошлите, за да ги поздравят с добре дошли. На самия край на кея беше застанал едър, рус офицер, който чакаше търпеливо. Джарет позна стария си приятел капитан Тайлър Аргоси.