— Какво, по дяволите, става в Тампа? — попита тихо той и се наведе към Джош.
— Тук е същински ад, Джарет — отговори с въздишка мъжът. — Майор Дейд поведе войската на север, към Форт Кинг. По пътя били нападнати от семинолите от засада. Само трима оцелели след клането. Единият починал по обратния път към Тампа, вторият не може да говори, а третият ни уплаши до смърт с вида си. Сега се подготвяме за голямо нападение. Скоро ще имаш случай да поговориш с бедния обезобразен войник, който се върна в града на четири крака. Индианците избили войниците, а избягалите роби обезобразили труповете им. Нали знаеш как е там. При индианците намират убежище много избягали негри. Вярно е, че вече не са роби, но помнят много добре жестокостите и несправедливостта на белите си господари. Затова използват случая да си отмъщават на белите мъже, които срещат по пътя си. А пък и Уили Томпсън… По дяволите, Джарет, стига сме говорили пред дамите!
— Продължавай, Джош! — окуражи го Нанси. — Джарет трябва да знае какво стана.
Мъжът й се подчини с неохота.
— Знаеш, че Оцеола не може да прости на Уили Томпсън за онова, което му стори. Онзи проклет агент трябваше да знае, че оковаването във вериги е смъртна обида за семинолите. Индианците го нападнали извън форта и го убили заедно с придружаващите го войници. А сега ще избухне истинска война. Няма да можем да го предотвратим.
Джарет беше толкова отчаян, че не намираше думи за отговор.
— Велики боже! — прошепна беззвучно Тара.
— Много съжалявам, мадам — поклони се сериозно Джош. — Но не можех да ви спестя истината. Вероятно сте дошла на гости в нашия град? Надявам се, не при някого от бедните войници, които придружаваха майор Дейд.
— Не — отговори уморено Джарет. — Тя е моя съпруга.
— Съпруга! — повтори изумено Нанси. — Господи, а ние уплашихме до смърт бедното момиче! Трябваше да ни предупредиш, Джарет. Щяхме да я посрещнем, както подобава…
— Да бъдем по-любезни — допълни с принудена усмивка Джош.
— Хайде да се махаме оттук — предложи бързо Нанси. — Много съжалявам, мисис Макензи — обърна се тя към Тара. Очевидно й беше трудно да произнесе това име.
— Казва се Тара — обясни глухо Джарет.
— Да я отведем в гостилницата, преди да е припаднала — извика Нанси.
Макар че беше бледа като платно, Тара нямаше намерение да падне в безсъзнание. Тя погледна предизвикателно мъжа си и той изтълкува погледа й съвсем правилно.
— Не се бойте, тя е много по-здрава, отколкото изглежда — заяви той. — Никога не съм я виждал да припада.
— Елате, скъпа. — Нанси улови ръката на Тара. — Гостилницата е наблизо, ето по тази улица. Надявам се, че ще се справите…
— Разбира се, че ще се справи — прекъсна я спокойно Джарет.
— Мисля, че мога да отговоря и сама! — изфуча гневно Тара. Дамите тръгнаха напред, а Джарет се върна при хората си и им нареди да отнесат багажа в гостилницата. После отиде при Робърт.
— Много съжалявам — проговори тихо приятелят му. — Но това се очакваше, нали?
Джарет кимна безмълвно. Войните, убийствата, омразата — те не преставаха дори когато уж цареше мир.
— Аргоси те чака — прибави тихо Робърт и посочи капитана, който стоеше настрана от тълпата.
— Добре, ще ида да поговоря с него. Придружи Тара до гостилницата на мисис Конъли, защото може да се забавя.
Аргоси стисна ръката на приятеля си, без да може да скрие своята загриженост.
— Сигурно вече си чул новините, Джарет. Страната е обзета от паника. Няколко плантации са изгорени и белите са полудели от жажда за отмъщение. Говорят, че всички индианци трябва да бъдат изпратени на запад, а онези, които настояват да останат тук, да бъдат избити до крак.
— Положението е много сериозно, Тайлър. Ти не знаеш колко упорити са семинолите. Ние ги излъгахме и предадохме и сега ни изпращат сметката. Що се отнася до военната им сила, убеден съм, че имат надмощие, въпреки по-малкия си брой — защото познават страната много по-добре от нас. Предстои ни дълга, кървава война.
— Местната милиция вече мобилизира членовете си, освен това чакаме подкрепление от Вашингтон. Ти познаваш горите и блатата не по-зле от индианците. Ако желаеш да поемеш командата на войската…
— Невъзможно, Тайлър! Знаеш защо.
Капитанът пое дълбоко въздух и се загледа към морето.
— Разбира се, аз знам. Но началниците ме помолиха да ти направя това предложение.
— Ще се опитам да предприема нещо, Тайлър. Само не искай от мен да лъжа вождовете. Знаеш, че винаги съм готов за честни преговори.
Тайлър кимна.