— Знам, че скоро ще имаме нужда от посредник. — Той се поколеба и продължи: — Много бели мъже във Флорида не разбират становището ти и са враждебно настроени.
— Вероятно има също толкова индианци, които ме мразят, Тайлър. Това няма значение. Аз следвам съвестта си.
— Разбира се. Ще отидеш ли в плантацията си?
Джарет кимна.
— Тя е в неутралната област.
— Да се надяваме, че няма да настъпят промени…
— Мисля, че Оцеола ще уважава правата ми. Освен това никога не съм злоупотребявал с доверието на индианците.
— Когато беше войната с племената от крийк, ти също отиде да се биеш с „ред стикс“ — напомни му капитанът.
— Това бяха други времена, други обстоятелства. Онези от „ред стикс“ се готвеха да нападнат къщата ми. Сега съюзите са други. Сключих мир с някогашните си врагове.
— Може би ще те принудят да се биеш отново. В сегашната ситуация не можеш да останеш неутрален.
— Знам, че ме чакат трудности.
— Във всеки случай няма да искам от теб да водиш нечестни преговори.
— Щом дойде времето, ще бъда готов.
— Довел си нова жена? — Тайлър хвърли бърз поглед към малката група, която вървеше към гостилницата.
— Да.
— Много млади дами в Тампа и околностите ще бъдат горчиво разочаровани — засмя се Тайлър. — Жена ти е рядка красавица… Къде я намери?
Джарет се изкуши да му разкаже цялата история, но в последния миг се отказа.
— В Ню Орлиънс.
— Без съмнение произхожда от благородно семейство.
— Стара фамилия — потвърди с крива усмивка Джарет. Не можеше да му признае, че не знае нищо за произхода на Тара. Затова стисна ръката му и побърза да се сбогува. — Ще ме намериш в Симарон. Ела, ако имаш нужда от мен и ако мога да ви помогна с нещо.
— Съгласен съм. Приеми най-сърдечните ми благопожелания по случай сватбата!
— Благодаря ти. — Джарет се обърна и тръгна към гостилницата. Отговаряше на поздравите на приятелите и познатите си, но вървеше с бързи крачки, за да не го спират. В кръчмата видя седналите на една маса Джош, Нанси и Робърт. Тара не се виждаше никъде.
Ниското помещение беше задимено. В камината гореше буен огън, от кухнята се носеха примамливи миризми.
— Къде е Тара? — попита Джарет и се ядоса, защото гласът му беше пълен със страх и недоверие. Ами ако жена му беше избягала?
— Горе е, в голямата стая в края на коридора. Мисис Конъли я пази специално за вас — обясни с усмивка Нанси. — Тара каза, че иска да се освежи малко и ще слезе при нас.
Джарет с мъка устоя на изкушението да се втурне към горния етаж. Още докато се бореше със себе си, видя Тара да слиза грациозно по стълбата. Без да го удостои дори с поглед, тя отиде при Робърт, който побърза да й предложи място.
Джарет също се настани на стола си и махна на закръглената гостилничарка да се приближи. Тя изтри ръцете си в престилката и застана пред него.
— О, Джарет, колко се радвам да ви видя отново! И с тази красива млада съпруга! Дамите, които възлагаха надеждите си на вас, ще бъдат много нещастни. Във всеки случай ви желая много щастие! — Усмивката й бързо угасна. — Жалко е, че се върнахте точно когато ни заплашва война.
— Както и да е, винаги е хубаво човек да се върне вкъщи, Пеги — отговори любезно той. — Никога няма да забравя прекрасното ви печено…
— О, да, яденето ще бъде готово само след минута… Ето я и Шейла с кана чай за дамите и хубава бира за господата. Към печеното ще ви сервирам пресен хляб, най-хубавото картофено пюре на света, зеленчуци и ямсови корени.
Мисис Конъли отстъпи настрана и келнерката положи на масата тежката табла. После хвърли изпитателен поглед към Джарет.
Още преди много години овдовялата мисис Конъли беше приела в дома си сирачето Шейла, красива, екзотична метиска. Добрата гостилничарка й даде отлично възпитание и я изпращаше редовно в неделното училище. Шейла изобщо не се интересуваше от уроците по религия, гледаше само младите момчета, които посещаваха училището. Тя беше дива и необуздана, но открита и честна.
— Добре дошъл у дома — прошепна нежно тя, наведена над ухото на Джарет. Познаваше го, откак се помнеше.
— Много ти благодаря.
— Виждам, че всичките тези приказки за война не ви плашат — продължи одобрително тя.
— Разбира се, че не — усмихна се той. Когато Шейла се отдалечи, Джарет вдигна каничката с бира и се обърна към съпругата си: — Добре дошла в новия си дом, мисис Макензи.
— Ние също ви поздравяваме с добре дошла, Тара — присъедини се към наздравицата Нанси.
Тара се усмихна любезно и отпи глътка чай.
— Какъв ти дом — промърмори едва чуто тя. Погледът, отправен към Джарет, издаваше омраза.
— Какво искаше капитан Аргоси? — осведоми се Нанси. През това време мисис Конъли и един едър негър донесоха големи чинии с ростбиф, хляб и различни видове зеленчуци. Шейла също се върна, за да им помага.