— Предложи ми да командвам някой от отрядите — отговори равнодушно Джарет.
— А ти отказа, нали? — въздъхна Нанси.
— Разбира се. И ти знаеш защо.
— Ще водиш ли преговорите, ако те помолят? — попита Джош и Джарет кимна мрачно.
— Бъди уверен, че ще направя всичко, което е по силите ми, за да намаля кръвопролитията.
Нанси се взираше замислено в чинията си.
— Не можеш да промениш случилото се, Джарет. Преживяхме такъв ужас! Индианците нападнаха от засада бедния майор Дейд и войниците му и ги избиха. А като си помисля за онези двама нещастници, които оцеляха…
— Нанси! — прекъсна я енергично Джош.
Джарет наблюдаваше Тара, която беше взела приборите си и отново ги бе оставила на масата.
— Яжте, мисис Рейнолдс! — намеси се енергично Шейла. — Това се отнася и за вас, господа. През следващите дни ще имаме нужда от всички свои сили.
— О, Джарет… — Угрижената Нанси се обърна към приятеля си. — Аз те познавам и знам на какво си способен. Но на твое място сега не бих отишла в плантацията.
— Глупости! — прекъсна я Шейла и наля още бира. — Нашият мистър Макензи не е заплашен от опасност. И двете страни се нуждаят от него, пък и плантацията му е добре защитена.
— Сигурно! — възрази с остър глас Тара. — Вероятно добрият майор Дейд също се е бил погрижил за защитата си.
— Нападнали са го от засада — обясни спокойно Шейла. — А това никога няма да се случи с мистър Макензи.
Джарет вдигна предизвикателно вежди и се обърна към жена си.
— Съмняваш ли се в способността ми да те защитя, скъпа?
Мина доста време, преди Тара да отговори, и Джарет усети почти физически напрежението, което протичаше помежду им.
— Съмнявам се в умението на отделния човек да се отбранява срещу превъзхождащ го противник.
Шейла изпухтя презрително и се отдалечи. Нанси бутна стола си и прошепна с пресекващ глас:
— Боя се, че не се чувствам много добре…
Тара скочи да я подкрепи.
— Хайде да се качим горе, Нанси. Ще си легнете и ще ви стане по-добре.
— Да, може би…
Тара не искаше да признае, че се чувства зле. Затова се усмихна спокойно на Робърт и Джош, без да обърне внимание на Джарет.
— Извинете ни, джентълмени. — Мъжете се надигнаха и Тара усети в гърба си изпитателния поглед на Джарет, но не се обърна да го погледне.
Тя отведе Нанси в стаята и й помогна да легне. След това мушна под главата й още една мека бяла възглавница.
— О, вече съм по-добре! — въздъхна уморено Нанси. Отпусна се назад, но очите й останаха втренчени в Тара. — Значи Джарет се върна вкъщи с нова съпруга… — промълви като на себе си тя. — Кой би помислил? — Смехът й издаваше лека горчивина. — Вярно е, че интересът му към жените никога не е угасвал, но и през ум не ми минаваше, че ще си намери нова любов. Джарет и Лайза бяха толкова млади, когато се ожениха, и толкова си приличаха…
— Какво по-точно искате да кажете? — Тара приседна на ръба на леглото, опитвайки се да говори небрежно, за да скрие парещото си любопитство.
— Ами, и двамата обичаха тази страна, обичаха реката и красивия си дом. Странно… Джош също е луд по Флорида. По-рано беше в армията, но един ден падна от коня и си нарани гърба. Аз го помолих да се преместим на север, но той отказа да се махне оттук. Повярвайте, в началото бях ужасно нещастна. Не искам да бъда недискретна, но в Тампа живеят такива жени…
— Уличници ли имате предвид? — попита направо Тара.
— Точно така! — кимна Нанси и бузите й пламнаха. — А някои войници се държат като разбойници. Джош постоянно говори, че положението в града може да се подобри само ако тук се заселват почтени хора. Затова и ние останахме в Тампа и работихме неуморно. Постепенно се научих да ценя тази земя. Обичам меката зима и слънцето, прекрасните бели плажове, самотата. Представете си, Тара, човек може да се разхожда часове наред по брега, без да срещне жива душа. Понякога се къпем голи — призна тя и се изчерви още повече. — Вече бях започнала да вярвам, че ще живеем в мир. А сега всичко започва отначало. Господи, какво ще правим! Само като си представя как бяха убити Дейд и хората му…
Тара я слушаше с нарастваща тревога. Може би беше по-добре да помоли Джарет да останат в Тампа. Плантацията му беше навътре в страната и индианците непременно щяха да я нападнат. В Тампа щяха да бъдат заедно със семейство Рейнолдс, а ако опасността станеше сериозна, щяха да се качат на кораба и да заминат.
— Бедният Джарет! — промърмори съчувствено Нанси. — Той е в трудно положение. След като Лайза умря в онази пустош, при индианците…