— При индианците? — повтори с пресекващ глас Тара.
— Е, съдбата й не беше толкова страшна като тази на майор Дейд и войниците — увери я бързо Нанси и се на дигна. — Не исках да ви уплаша, скъпа. Нима Джарет не ви е казал нищо за Лайза? Той не обича да говори за случилото се. Но след като вече сте женени, реших, че… — Тя млъкна, защото на вратата се почука.
— Кой е? — попита рязко Тара и скочи. Точно сега ли трябваше да ги прекъснат?
Вратата се отвори. На прага стояха Джош и Джарет.
— Време е да се прибираме, Нанси — проговори меко Джош. — Надявам се, че си по-добре?
— Да, разбира се — отговори Нанси, стана от леглото и прегърна Тара. — Имаме две малки деца, които ни чакат вкъщи. Надявам се да ги видите, преди да… Е, дано всичко да бъде наред.
Тара отговори на прегръдката и сърцето й се сви от тревога. Толкова й се искаше да узнае повече от Нанси. Какво ли щеше да й каже за Лайза? Надяваше се да види децата й, преди… Преди какво? Преди да замина, каза си сърдито тя. Или преди да ни изколят като пилци? Като Лайза, любимата жена на Джарет.
— За нас беше удоволствие да се запознаем с вас, мисис Макензи — сбогува се учтиво Джош и се наведе над ръката й. После се обърна към Джарет: — Утре сутринта всички запаси, от които се нуждаеш, ще бъдат отнесени на борда на „Магда“.
След като двамата излязоха от стаята, Джарет затвори вратата и се облегна на рамката.
— Джарет — започна плахо Тара, опитвайки се гласът й да звучи спокойно, — не бива да отиваме в плантацията.
— И защо не?
— Защото само преди няколко дни индианците са нападнали цял отряд въоръжени войници. Скоро ще избухне война. Нима не чу всички ужасни новини?
— Вярно е, положението е трудно. Индианците във Флорида водят войни, откакто първите европейци стъпиха в земята им.
— Само че онези, които загинаха преди няколко дни, не бяха семиноли!
— Не се заблуждавай, Тара. Войната се води винаги от двете страни. Уили Томпсън многократно престъпи дадената дума и наруши договорите. Виждал съм как бели войници нападат индиански села, избиват жени и деца. Семинолите отговарят на злото със зло, това е всичко.
В гърдите й се надигна луд гняв.
— Великолепно! Значи според теб е правилно да ни избият само защото някой си е престъпил обещанието, дадено на банда диви варвари?
Джарет се озова с два скока пред нея и вдигна ръка да я удари. Тара го погледна изумено и се сви, за да избегне удара. Той се овладя и отпусна ръката си.
— Никой няма да те убие. — В гласа му имаше безкрайна умора.
— Точно така. Защото няма да те последвам във вътрешността на страната.
— Какво? — попита слисано Джарет.
— Няма да те…
Той протегна ръце към нея, хвана я за раменете и я привлече към себе си. Коленете й омекнаха, но тя стисна зъби и устоя на гневния, пронизващ поглед.
— Няма да дойда с теб в плантацията! — извика отчаяно тя. — Нямам никакво намерение да стана жертва на онези кръвожадни диваци!
— Никой няма да откъсне и косъм от главата ти. Нали се ожених за теб, за да те закрилям?
— Да, ти ми помогна и аз съм ти благодарна. Но не искам да се чувстваш отговорен…
— А ти? Да не мислиш, че ти нямаш задължения към мен? — Пръстите му се впиха болезнено в раменете й и той я разтърси с такава сила, че косата й се разпиля по гърба.
— Нямам намерение да бягам, Джарет!
— Какво тогава?
— Пусни ме! Причиняваш ми болка!
— Ако не ми обясниш какво мислиш, наистина ще ти причиня болка.
— По дяволите, ти не носиш отговорност за мен! Разбира се, аз съм ти благодарна, че ми помогна да избягам от преследвачите си, но те уверявам, че мога да живея и сама. Не искам да се тревожиш за мен! Ще изчезна от живота ти колкото се може по-скоро. И без това не означавам нищо за теб. Не знам много за първата ти жена, но съм убедена, че сърцето ти ще принадлежи само на нея.
— Ти си моя съпруга — напомни й дрезгаво той.
— Но не съм жената, за която копнееш. — Гневът му се усилваше с всяка дума, но Тара не можеше да спре. — Боли ме! — изплака тя.
Джарет я пусна, блъсна я към леглото и забърза към вратата, но после отново се обърна към нея. Яростта в изразителните тъмни очи я стресна до смърт. Не знаеше какво трябва да направи — дали да избяга или да се хвърли в обятията му, да затропа с две ръце по гърдите му или да впие устни в неговите.
— Ако се интересуваш от предшественичката си… — започна с треперещ глас той, — ще ти кажа само, че тя не беше страхливка. Не се боеше от хората, които бяха различни от нея, нито от местата, които не познаваше.
— Аз не съм Лайза — възрази глухо тя.