— Знам. Но ти си ми жена и имаш задължения към мен! — отговори предупредително той. — Където съм аз, там ще бъдеш и ти. А ако избягаш, ще те намеря даже да се скриеш вдън земя. Ти се съгласи с женитбата, нали? Никой не те принуди! Затова ще спазиш брачната си клетва.
— А ти? — изфуча разярено тя. — Ти се закле да се грижиш за съпругата си. А сега изпращаш втората си жена на смърт, както си сторил и с първата! Защо ме водиш при диваците?
В очите му лумна черен огън и Тара усети как по бузите й закапаха сълзи. Той щеше да я удари!
Джарет не направи дори крачка към нея. Гласът му прозвуча изненадващо тихо:
— По-добре е да потърсиш в сърцето си малко съчувствие към бедните индианци. — После се обърна и изскочи от стаята. Блъсна вратата с такава сила, че гостилницата се разтресе. Трепереща, Тара се отпусна на леглото. Страхът от бъдещето не я мъчеше толкова силно, колкото фактът, че беше разочаровала Джарет. Усещаше някаква странна болка в гърдите.
Най-добре беше да вземе малко пари и да избяга… Не, нямаше да то направи, а щеше да изпълни дълга си, както му беше обещала. Освен това трябваше да открие истината за смелата Лайза и за мъжа, който я беше обичал толкова много.
Тя седя дълго неподвижна, потънала в мислите си. По-късно си спомняше тези часове като безкрайна болка. Защо Джарет не се връщаше? Дали не беше отишъл при друга жена — например при малката Шейла, екзотичната красавица, която го гледаше с копнеж? Парещата ревност, която пламна в сърцето й, беше повече от изненадваща. По дяволите, той трябваше да се върне при съпругата си…
Часовете минаваха, а Джарет не се връщаше. Уморена до смърт, Тара се отпусна на леглото, без да се съблича. Очите й се затвориха едва на зазоряване.
7
Тара се стресна в съня си и примигна объркано. Едва след време осъзна, че се намираше в най-голямата и луксозна стая на мисис Конъли, която сега беше заляна от слънчева светлина. Тя лежеше на леглото, напълно облечена, след като беше чакала с часове завръщането на Джарет и беше заспала едва на разсъмване.
Джарет стоеше до прозореца, облечен в тесен панталон, чиста бяла риза и високи ботуши. Когато се обърна към нея, тя побърза да затвори очи и се завъртя на другата страна. Умората тежеше като олово в крайниците й. Дали беше спал в тази стая? Струваше й се съмнително. Възглавницата до нея беше недокосната. Тя изпита отново ревност и се ядоса на себе си.
След малко отвори предпазливо очи и изведнъж се разтрепери с цялото си тяло. Той се бе придвижил безшумно към нея и сега стоеше пред леглото. Вече нямаше смисъл да се преструва на заспала. Тя въздъхна, надигна се бавно и от устата й се изтръгна ядна ругатня. Нямаше да му позволи да се промъква до леглото й като индианец!
— Виждам, че вече си будна — отзова се подигравателно той. — Това ме радва. След два часа ще отплаваме към плантацията ми. Смятах да останем тук по-дълго, за да ти дам възможност да разгледаш града, да се запознаеш с хората и да си накупиш рокли. Но при тези обстоятелства държа да се върна вкъщи колкото се може по-скоро.
— Ако къщата ти все още е на мястото си — отвърна беззвучно тя.
— Разбира се, че е на мястото си.
— Предполагам, че има доста хора, които са пристигнали в града от вътрешността на страната, за да потърсят закрила. Може би е по-добре да изчакаме, за да научим има ли промени в ситуацията.
— Нямам време — отговори нетърпеливо той. — На тоалетката ще намериш вода за миене, а на масата те чака кафе. Побързай! Корабът скоро ще вдигне платна. Срещу течението на реката ще напредваме по-бавно, отколкото в залива.
Тара стана и си наля чаша кафе. Изпи я на един дъх и се загледа през прозореца. Небето беше ослепително синьо.
— Надявам се да бъдеш готова навреме — проговори предупредително Джарет, отвори вратата и изчезна.
— Разбира се! — изсъска разярено тя. — За да се отправим колкото се може по-бързо към дивите индиански земи, където ще ни насекат на парчета. Щом толкова бърза, защо не тръгна още през нощта? Сигурно си е имал други занимания.
Тя говореше на небето и съвсем естествено не получи отговор. Вместо това чу тих смях и се обърна стреснато. Джарет не беше излязъл!
— Нима съм ти липсвал, скъпа? А аз си мислех, че не цениш особено компанията ми.
В този миг беше готова да го удуши! Нарочно беше отворил и затворил вратата! Проклет лъжец!
— Разбира се, че се зарадвах, когато се лиших от компанията ти! — изфуча гневно тя.
— Трябваше да помислиш малко повече, преди да се съгласиш за сватбата.
— Тогава нямах представа за безумията, които се каниш да извършиш. Никога не бих помислила, че ще ме изложиш на смъртна опасност. Може би онази, с която си прекарал нощта, ще бъде готова да те последва в дивата пустош?