Джарет вдигна вежди.
— Ти си тази, която ще дойде с мен, скъпа. Не се бой, аз ти обещах закрила и смятам да удържа на думата си. Нима някога съм те разочаровал? След един час ще дойда да те взема.
Този път наистина излезе. Тара стисна чашата с треперещи пръсти и седна на леглото. Господи, какво ли я очакваше? Чувстваше се толкова уплашена, толкова изгубена…
Докато бяха в Ню Орлиънс, Джарет успя да се справи с всички преследвачи и да я избави от страшната опасност, макар че я смяташе за най-обикновена келнерка. Сега обаче положението беше съвсем друго. Този път противниците бяха индианци и Джарет не беше в състояние да им се противопостави. Армията имаше спешна нужда от него, защото беше най-добрият познавач на вътрешността на страната. Въпреки това беше отказал да поеме командването на отряда. Ами ако попаднеха в засада като бедния майор Дейд…
Тя скочи отчаяно и си наля още кафе. Изпразни бързо чашата, изми лицето си и разрови сандъка, за да намери по-лека рокля. Изведнъж скочи, сякаш беше опарила пръстите си. Всичко това беше принадлежало на Лайза, жената на Джарет, която беше загубила живота си при индианците. Не по такъв жесток начин като майор Дейд и хората му, на все пак…
Тара въздъхна дълбоко. Не й оставаше нищо друго, освен да използва дрехите на предшественицата си. Собствената й рокля и наметката, с които беше избягала от Ню Орлиънс, останаха на борда на „Магда“.
Не мисли за Лайза, каза си енергично тя и избра красива памучна рокля на розови цветчета. Облече се бързо и когато Джарет влезе, тъкмо четкаше косата си. Той не почука, а просто влезе. Тара срещна погледа му в огледалото и четката в ръката й затрепери. Пак ли го беше разочаровала? Да не би да беше закъсняла? Тя се обърна и попита хладно:
— Тръгваме ли?
— Да. Готова ли си?
— Багажът ни…
— Ще го отнесат на кораба. Ела с мен.
Но тя не се помръдна от мястото си.
— Искам да знаеш, че не те придружавам доброволно.
— Може би ще се изненадаш, но това ми е ясно.
— Не става въпрос само за въстаналите индианци, за опасността да бъдем заклани, докато спим. Исках да си купя дрехи, да потърся добра шивачка. Засега притежавам само роклите на първата ти жена…
Тя млъкна объркано, защото Джарет я наблюдаваше с неприкрита подигравка.
— Ти си била много взискателна бегълка…
— Не съм взискателна — възрази тихо тя. — Никога не бих ти поискала нещо, след като ти беше достатъчно тактичен да ми напомниш колко много съм ти задължена. Но не ми е приятно да нося дрехите на жена ти. Вероятно и ти не се радваш, като ме гледаш в тях.
— В момента не се радвам почти на нищо. А сега те моля да станеш и да ми дадеш ръката си. Време е за тръгване.
Тара имаше желание да чуе отново от устата му, че сега тя е неговата жена. Ала Джарет си премълча. Очевидно той споменаваше този факт само когато искаше да й напомни за задълженията й. Тя се изправи с достойнство и се запъти към вратата. Излезе в коридора и се обърна.
— Сега бързаме, но… Жалко, че онази вечер не знаеше какво те чака във Флорида. Иначе нямаше да си губиш времето с партия покер.
— А ти нямаше да се изплъзнеш от лапите на преследвачите си, Тара. Продължавай. — Тя се поколеба и той добави иронично: — Ама ти си била истински заек…
— Не съм страхлива, само съм разумна. За разлика от теб.
— Повтарям въпроса си — разочаровал ли съм те някога?
— Би трябвало първо да ми обясниш защо си толкова самоуверен в отношенията си с диваците.
— А ти трябва да ми обясниш защо се съгласи да заживееш с мен насред индианските територии.
Тара му обърна гръб и забърза към стълбата. Нима можеше да му признае истината?
Мисис Конъли ги чакаше, за да им пожелае добър път. Тя прегърна Тара и я увери, че ще се чувства добре във Флорида.
Младата жена се зарадва, когато видя, че Нанси и Джош Рейнолдс са дошли на кея да ги изпратят. Макар че познаваше Нанси само от един ден, тя усещаше сърдечната доброта на красивата млада жена и сега имаше чувството, че ще се раздели с най-добрата си приятелка.
Нанси я целуна по двете бузи.
— Много се радвам, че се запознах с вас, Тара.
Джош се обърна към Джарет:
— „Магда“ е натоварена с всичко, което можах да събера за толкова кратко време. Надявам се, че ще ти стигне.
Тара не слушаше разговора между двамата мъже. Погледът й обхождаше с копнеж примитивния град, който изведнъж й се стори истински рай. Толкова й се искаше да остане в Тампа… Тя стисна зъби и се помъчи да се усмихне, когато Нанси й съобщи, че е сложила в багажа няколко топа плат и кройки, корсети, нощници и бельо за новата си приятелка — всичко, което имала в магазина.