— Да не би да съм недосегаема? — попита саркастично тя.
— Точно така.
Тара пристъпи към релинга. След дъжда буйната зелена растителност изглеждайте още по-красива. По дърветата се виеха великолепни виолетови цветове. Слънцето беше ослепително ярко, вятърът бе утихнал.
— Признай, че това място е истинска рай — промълви задавено Джарет.
Той беше прав. Флорида излъчваше някакво странно очарование, диво и замайващо. Далече от всяка цивилизация… Даже опасността, която се криеше в джунглата, я привличаше.
Но Тара нямаше намерение да се съгласи с мъжа си, тъй като намерението му беше само да я подиграе. Тя се обърна и го изгледа злобно.
— За едни е рай, но за други е ад!
По устните му играеше безрадостна усмивка. Тя сведе глава и бързо се върна в каютата.
Прекара целия ден в шиене. Когато Джарет слезе при нея, тя се престори на заспала. Той се настани отново на неудобния си стол и посегна към бутилката с ром.
Измъчвана от неприятни мисли, Тара не можеше да заспи. Може би трябваше да направи първата стъпка към помирение и да протегне ръка на мъжа си? Ала споменът за нощта в Тампа, когато Джарет избяга от брачното легло и отиде да потърси забавление другаде, й попречи да направи този мил жест.
Тара заспа едва на разсъмване. Към обед се събуди от високи, възбудени гласове. Очевидно „Магда“ беше хвърлила котва. Тя скочи от леглото, хукна към вратата на кабината и я отвори широко. После се втурна задъхано към палубата.
Корабът беше спрял край голям кей, който се вдаваше навътре във водата. В края му се издигаха две ниски дървени къщи, едната с прозорци, другата без, а между тях се виждаше зелен хълм, на чийто връх се издигаше величествена постройка в колониален стил. Масивни бели колони поддържаха покрива на задната веранда. Вероятно двойната врата беше свързана с предния вход посредством широк коридор, така че освежителният бриз, който проникваше откъм реката, да разхлажда цялата къща.
Заедно с добре поддържаните постройки наоколо къщата се вписваше отлично в местността. Над верандата се простираше голям балкон с врати, които водеха към помещенията на горния етаж. Тара си представи колко приятно би било да излезе там през нощта и да наблюдава как луната и звездите се отразяват в тъмните води на реката. А тъмната гора в края на зелената морава беше толкова романтична…
Дори сега, през зимата, покрай верандата цъфтяха великолепни цветя. От лявата страна се виждаха безкрайни поля в различни цветове, очевидно засети с различни култури. С колко ли труд беше създадено това великолепно място насред джунглата и блатата?
— Симарон — обясни кратко Джарет, който изведнъж застана до нея.
— Симарон?
— Това е името на плантацията ми.
— Симарон — повтори тихо Тара и реши, че името е не по-малко красиво от къщата. После си спомни обясненията му, че тази испанска дума означава „беглец“. А белите я бяха променили и бяха създали обозначението „семиноли“.
Сигурно Джарет Макензи не беше бягал никога и от нищо, за разлика от нея. След много мъки тя беше попаднала в този романтичен рай. Може би мястото й беше именно тук.
— Нима ще се появиш пред хората ми по нощница?
Тара се обърна смутено към съпруга си и видя, че е облечен безупречно: черен сюртук с подходящ панталон, бяла риза и червена жилетка. Черната коса беше сресана назад и завързана на опашка на тила. Тъмните очи светеха демонично, в погледа му имаше предизвикателство.
— Сигурно Лайза никога не би сторила подобно нещо — отговори сърдито тя и в следващия миг й се поиска да си отхапе езика. Противно на очакванията й Джарет не се разсърди.
— Права си, тя никога не би се появила в този вид — отговори равнодушно той.
— Ако все още я обичаш… защо се ожени за мен?
— И двамата го знаем.
— Но любовта ти към нея…
Този път Джарет загуби търпение и изруга.
— По дяволите, стига с тези глупави спорове! Да, аз я обичах, но тя е мъртва. А новата господарка на Симарон ще се представи пред персонала по нощница!
— В никакъв случай — отвърна хладно тя. — За в бъдеще няма да ти давам повод да се подиграваш на външния вид или на поведението ми.
— Не, разбира се, че не. Обещавам ти, че лично ще се погрижа за това.
Тара се върна в каютата, трепереща от гняв, и затръшна вратата. Зад гърба й се чу гръмък смях, но в него имаше и горчивина, която накара сърцето й да се свие болезнено.
Тя се облече бързо, макар да съжаляваше, че роклята, която беше започнала, все още не беше готова. Вместо това трябваше да влезе в новия си дом с една от роклите на бившата господарка. Изтръпналите й пръсти се справяха с мъка с копченцата и кукичките по гърба и тя си заповяда енергично да не мисли повече за Лайза. Изчетка косата си и я вдигна в красива фризура. Появи се на палубата в елегантна златнокафява рокля с тъмножълта фуста и подходящо чадърче. Белите ръкавици и красивите жълти обувки, които й бяха малко тесни, допълваха тоалета й.