Джарет я чакаше пред стълбичката, разговаряйки оживено с едър и строен белокос джентълмен. Зад него стоеше негър с исполински ръст и безукорна стойка. Дали беше роб? Не, такъв мъж не можеше да бъде собственост на друг.
— Ето я и съпругата ми! — извика Джарет и й подаде ръка, за да слязат на сушата. — Тара, това е Джийвс. — Той представи първо негъра. — Той се грижи за домакинството, а Рютгер надзирава полските работници.
— Добър ден. — Тя кимна учтиво на двамата мъже, които я оглеждаха любопитно.
— Мисис Макензи… — Рютгер се поклони малко сковано, но Джийвс беше учудващо гъвкав.
— Джийвс ще те отведе в къщата, скъпа — продължи Джарет и й даде да разбере, че оттук нататък трябва да се оправя сама. Вероятно му беше направило впечатление, че поздравът на мъжете не издаваше особено въодушевление. — Аз имам да обсъдя някои неща с Рютгер. После ще дойда да те разведа. Джийвс, нека Моли сервира на мисис Макензи чай или кафе. Нали разбрахте, аз лично ще я разведа из къщата.
— Много добре, сър — отговори Джийвс, стисна леко лакътя на Тара и я поведе по каменната пътека към къщата.
Сега вече можеше да се възхити отблизо на величествената постройка. Особено й харесаха разкошните зелени растения, които се виеха по белите колони и балконите от ковано желязо.
— Това е най-хубавата господарска къща надлъж и нашир — заяви гордо Джийвс.
— Не се съмнявам — усмихна се Тара.
— Минаха почти десет години, докато успяхме да я завършим.
— Работехте ли вече при мистър Макензи, когато строяха къщата?
— О, да, мадам — отговори той на съвършен английски. Очевидно беше посещавал добро училище. — Къщата има двадесет и три помещения. Както виждате, домакинството е доста голямо… Радвам се, че мистър Макензи доведе нова господарка, която да се грижи за дома.
— Благодаря ви. — Тя погледна дълбоко в неразгадаемите му очи и се запита дали й беше казал истината. Двамата се качиха по стълбите към верандата и Джийвс избърза напред, за да й отвори вратата.
Както беше предполагала, след входната врата започваше широк коридор, украсен с кресла и дивани, тапицирани с брокат, и малки масички от черешово дърво. От всяка страна имаше по три врати и Джийвс обясни, че водят към салона, трапезарията, стаята за закуска, библиотеката, кабинета и дамския салон. Кухнята се намираше в пристройката, а на първия етаж бяха спалните на господарите, съединени с дневна, три детски стаи, една стая за игра и три стаи за гости. Слугите бяха подслонени на таванския етаж.
Джийвс отведе Тара в стаята за закуска и я запозна с Моли, младата ирландска прислужница.
Моли сервираше сръчно и бързо. Поднесе й кафе и бисквити, после направи реверанс и се оттегли. Джийвс също излезе, но не преди да се поклони учтиво пред новата си господарка и да я увери, че мистър Макензи ще дойде скоро. Каза й, че ако има някакви желания, трябва само да позвъни.
Тара изпи кафето си, но не хапна нищо. Скоро стана от масата и започна да се разхожда из стаята. Беше любопитна да разгледа обляното от слънце помещение, обзаведено с красиви мебели.
Мина цял час, а Джарет не се връщаше. Тара поглеждаше всяка минута часовника на камината. Най-после даде воля на гнева си. Разбираше, че Джарет има да уреди някои важни неща непосредствено след завръщането си, но можеше да си дойде поне за малко и да й покаже къщата. Защо не беше позволил на прислугата да се заеме с тази работа? Защо я беше оставил съвсем сама, за да се чуди как да си убие времето?
След като почака още един час, тя излезе от стаята за закуска, решена да разгледа сама новия си дом. После обаче размисли и излезе на предната веранда. Може би щеше да създаде проблеми на Джийвс, а тя не искаше това. Зави зад ъгъла и откри големия обор, зад който започваха обработените поля.
Какви коне притежаваше мъжът й? Любопитна да ги види, Тара се затича към вратата на обора, но изведнъж отскочи назад, когато някой се изпречи на пътя й.
— Мадам? — Гласът прозвуча объркано и някак задавено.
Заслепена от яркото слънце, Тара засенчи очите си с ръка и се вгледа в човека насреща си. Оказа се, че той е още момче, едро и силно, с тъмна кожа, не повече от петнадесетгодишно. Дъхът й спря. Във вените му със сигурност течеше индианска кръв!
— Ще позволите ли да ви помогна? — попита учтиво момъкът. Английският му издаваше добро образование. Изобщо не изглеждаше така, сякаш се готвеше да се нахвърли върху нея.