— Аз… — проговори смутено тя, но се овладя бързо: — Аз съм мисис Макензи.
Сега беше ред на момчето да поеме уплашено дъх.
— Мисис Макензи е мъртва!
— Да, но аз съм новата мисис Макензи. — Тара помълча малко и попита: — А ти?
— Аз се казвам Питър, мадам, и храня конете.
— Много искам да ги видя.
— Да, разбира се. — Той отвори вратата на обора и тръгна напред. Тара го последва, като се оглеждаше любопитно.
Всички боксове бяха добре поддържани, а ароматът на прясно сено беше прогонил миризмата на животните. Добре утъпканият под беше чисто изметен. Не знаех, че съпругът ми има толкова разнообразни интереси, каза си Тара. Не само че е добър моряк, но и голям плантатор.
Много скоро обаче тя забрави Джарет, защото Питър, който обичаше с цялото си сърце конете, започна да й разказва интересни истории за живота им. В къщата времето се влачеше мъчително бавно, но тук минутите просто летяха и Тара забрави напълно индианския произход на спътника си.
Скоро загуби представа за времето. Едва когато някой я повика по име, тя видя червените отблясъци на залязващото слънце, които проникваха през прозорците на обора, и се стресна.
— Ето го и мистър Макензи — проговори почтително Питър.
Джарет застана на вратата на обора и скръсти ръце пред гърдите си.
— Къде беше, по дяволите? — изкрещя той. — Търся те от няколко часа!
— Аз също седях в къщата и те чаках — отговори раздразнено тя, опря ръце на хълбоците си и отговори предизвикателно на погледа му. Гневът му накара сърцето й да забие по-силно, но по лицето й не трепна нито мускулче. Никога вече нямаше да му даде повод да я нарече страхливка.
— Знаеш ли колко се уплаших! — изрева ядно той.
Сигурно всички слуги щяха да чуят караницата им, но Тара нямаше намерение да отстъпи.
— И защо, ако мога да попитам? Нали многократно ме увери, че не може да ми се случи нищо лошо!
Джарет стисна здраво зъби.
— Тук не… на ако беше тръгнала да бягаш, щеше да попаднеш в голяма опасност.
— Разбира се, нали щях да се отдалеча от несъществуващия ти имунитет! — изфуча в отговор тя.
— Не смей да напускаш плантацията!
Тя понечи да отговори, но видя Робърт Трейт и Джийвс на верандата и се отказа.
— Хей, Джарет! — провикна се весело Робърт. — Джийвс току-що ми съобщи, че Хати е приготвила великолепно сърнешко рагу. Само че отказа да ми сервира, преди господарят да е седнал на масата.
Без да изпуска от очи жена си, Джарет отговори:
— Добре, идваме! — Той се обърна и тръгна бързо към къщата. Тара го последва с гордо изправена глава.
Тя се усмихна любезно на Джийвс и Робърт, който й предложи ръката си и я въведе в къщата.
— Скъпа Тара, трябва да бъдете много внимателна. Джарет не беше на себе си от тревога.
По-скоро от гняв, каза си сърдито тя, хвърли бърз поглед към мрачното лице на мъжа си и сведе глава. По пътя към трапезарията попита Джийвс дали може да се запознае с готвачката и той й представи Хати — едра, приятно закръглена жена, която заедно с Моли им сервира вечерята в елегантната трапезария. Имаше пресни зеленчуци, макар че беше зима, и похваленото от Робърт сърнешко рагу. Джийвс напълни чашите с вино.
— Тук ли живеете, Робърт? — попита Тара и забеляза твърде късно с каква надежда прозвучаха думите й. Пак ли беше ядосала мъжа си?
— Съжалявам, скъпа — отговори вместо приятеля си Джарет, — но мистър Трейт притежава собствен имот малко по-надолу по реката.
— Имението ми граничи със Симарон, а къщата ми е съвсем близо — обясни с усмивка Робърт.
Джарет мълчеше.
За десерт имаше сладкиш с праскови по специалната рецепта на Хати и кафе със сметана.
— Вероятно джентълмените ще изпият брендито си в библиотеката? — предположи Джийвс и се покашля. — През това време бих могъл да сервирам чаша шери на мисис Макензи в дамския салон.
Тара беше толкова нервна, че с удоволствие би изпила пълна чаша с уиски. Тя кимна с благодарност на иконома и скри треперещите си ръце под полата.
Очевидно Джарет нямаше намерение да й предложи нещо успокоително. Той скочи от масата, изгледа я мрачно и й подаде ръка.
— Моля да ме извиниш за малко, Робърт. Имам да кажа нещо на жена си, но скоро ще дойда в библиотеката, за да пием бренди. Запали си една пура и ме чакай. Знам, че Тара е уморена от дългото пътуване. Ще я отведа в стаята й и се връщам.
— Няма ли да ми покажеш къщата? — попита тихо Тара.
— Утре — отвърна кратко той.
— Много ми се иска да изпия чаша шери.
— Джийвс ще ти го донесе в стаята.
Нямаше как, трябваше да се подчини. Въпреки гнева, който бушуваше в гърдите й, тя се сбогува с Робърт с ослепителна усмивка и той й пожела лека нощ.