— Плантацията ми е на неутрална земя. Оцеола ме увери, че няма да бъда нападнат.
— Ами ако вождът загуби властта си?
— В Симарон работят стотина души, а съседът ми Робърт Трейт има не по-малко от петдесет. Освен това съм дяволски добре въоръжен и индианците го знаят. Засега няма от какво да се опасявам.
— Дано сте прав… — въздъхна угрижено Кларк.
Джарет стисна ръката на младия войник и го увери, че по всяко време може да разчита на помощта му. После се върна в заведението на мисис Конъли. Прекара цялата нощ в стаята за гости, загледан в догарящата жарава в камината.
Този свят — неговият свят — заплашваше да се превърне в ад. На всичкото отгоре беше довел със себе си дръзка, тайнствена жена, която го беше омагьосала и заплашваше да покори душата му. Обвиняващият й поглед всеки път го улучваше право в сърцето. Вече не можеха да си говорят нормално, а непрекъснато се караха. А когато беше далеч от нея, имаше чувството, че го разкъсват на парченца.
Може би Тара беше права да се страхува, но той не можеше да преглътне гордостта си и да й обясни положението. Би трябвало да прояви повече разбиране. Когато пристигнаха в Тампа, приятелите му го засипаха с ужасяващи новини, с всичките им страшни подробности.
И тази сутрин Джарет се събуди сам — не в леглото до красивата си жена. Закуси с Робърт, като през цялото време усещаше нямото обвинение в погледа на приятеля си. После се сбогуваха и Робърт потегли за имението си.
Джарет се опита да потисне чувствата си и се скри в обора. Извика на Питър, че не се нуждае от помощ и саморъчно сложи юздата на червеникавия Шърлимейн. После се метна на голия му гръб и препусна надалеч, реагирайки на всяко движение на животното, както беше научил от баща си.
Двамата се понесоха като вихър към гората. Джарет се надяваше, че ездата ще прогони демоните от главата му, ще изличи тъгата от душата. Той прекоси полята и навлезе във все още необлагородената част от плантацията си, прорязана само от няколко тесни пътеки. По клоните на величествените дъбове висеше светлозелен мъх, покрай пътеката течеше бистро поточе.
Джарет не обръщаше внимание на околността, защото целта му беше пиниевата горичка, където растяха в изобилие диви орхидеи и земята беше покрита с килим от иглички. Само тихото плискане на потока нарушаваше съвършената тишина. Това беше любимото му местенце, откакто беше купил земята си. То граничеше с територията, която беше отстъпена на семинолите в договора от 1821 година.
Шърлимейн знаеше накъде се е запътил господарят му. Щом стигнаха горичката, той забави ход и спря на брега на потока. Джарет скочи от гърба му, коленичи до водата, охлади лицето си и се напи до насита. После дълго стоя неподвижен, наблюдавайки как вълните разкривяваха образа му. Накрая затвори очи, опитвайки се да избяга от проблемите си, и направи непростима грешка.
Твърде късно усети хладния полъх по гърба си. Две силни ръце го сграбчиха за раменете, той полетя напред и падна заедно с нападателя си в ледената вода. Проклинайки, Джарет изскочи на брега и се обърна да види кой го бе изненадал по такъв унизителен начин.
Мъжът бе скочил на крака и стоеше с леко подгънати колене. Гладката черна коса, която падаше по раменете, и бронзовото лице издаваха индиански произход. Ала високите ботуши, тъмносиният панталон и пъстрата риза с широки ръкави бяха европейски. Челото му беше пристегнато с червена кърпа, в която бяха втъкнати две пера. Кожената ножница на пищяла съдържаше дълъг тънък нож, изключително опасно оръжие. Мъжът не беше вече млад, но в разцвета на годините си, на ръст почти колкото Джарет, мускулест и жилест. Остро изсеченото лице с широки скули беше украсено с дълбоки сини очи.
Джарет познаваше този човек по-добре от себе си. Смайващите сини очи принадлежаха на семинола Тичащата мечка.
Изведнъж воинът се засмя, хвърли се към Джарет и го събори на земята. Джарет скочи светкавично, но индианецът заби рамото си в корема му. Битката продължи дълго. Най-после семинолът успя да се освободи от яката хватка на противника си, стана и се отдалечи на пет крачки.
Погледът, с който измери противника си, издаваше уважение — и лека насмешка.