— По дяволите, а аз бях уверен, че този път ще те надвия — изпъшка той на добър английски с лек южняшки акцент.
Джарет пое дълбоко въздух.
— Наистина щеше да успееш, малки братко — отговори той и двамата се прегърнаха засмени. — Радвам се да те видя отново.
— А аз се радвам, че си отново у дома — въздъхна индианецът. — Времената са тежки. Кой би помислил…
Индианците наричаха несъщия брат на Джарет Тичащата мечка, но иначе беше кръстен с името Джеймс Макензи и това го изпълваше с гордост, защото обичаше баща си и никога не би се отрекъл от него.
— Това се очакваше — промълви потиснато Джарет. — Ние с теб бяхме слепци. Не искахме да видим каква буря се надига. Знаеше ли какви са плановете на Оцеола, когато се видяхме последния път?
Джеймс поклати глава.
— Който твърди, че Оцеола мрази всички бели, не е много далече от истината. Той не ме посвещава в плановете си, защото и в моите вени тече бяла кръв. Добра бяла кръв, както казва той. Пък и знае колко сме близки.
— Той също има бяла кръв. Чу ли за клането?
— Да — потвърди смутено Джеймс. — Но като си помисля за постъпката на Уили Томпсън и за подлостта му спрямо индианците…
— Майор Дейд нямаше вина.
— Да, но той беше офицер и, както знаеш, бялата войска също напада индианските воини. Войниците избиват жените и децата, без да им мигне окото. Ако белите бяха спазили проклетите договори…
— Това обвинение не извинява коварното нападение от засада, Джеймс. Вярно е, че белите също са жестоки и нападат индианските села. Но има и много хора, които желаят да живеем в мир. А ти непрекъснато ме уверяваше, че Оцеола знае за тях, нали? Трябваше да се опиташ да потушиш новата вълна на омразата!
Джеймс простена измъчено.
— Всеки ден се моля на всемогъщия да закриля белите заселници. Нашият баща беше добър и великодушен. Учеше ни, че всички хора на тази земя имат еднакви права. За съжаление няма много хора като него. Вярно е, че във Флорида живеят и почтени бели хора, но ние с теб познаваме достатъчно зли и жестоки, нали?
Джарет приглади косата си назад, седна на едно паднало дърво и се загледа във водата. Нямаше какво да възрази на Джеймс.
Още от най-ранните си години той беше свидетел на брутално насилие. Беше роден в Чарлстън, Южна Каролина, като син на ирландски емигранти. В Корк дядо му носел титлата лорд Макензи. Бащата на Джарет, седмият от осемте сина, не виждал възможност да изгради живота си в Ирландия така, както го желаел. Затова петнадесетгодишният Шон напуснал изисканата си, но бедна бащина къща, дошъл в Америка и към края на войната за независимост се присъединил към бунтовниците.
След като войната свършила, той се озовал в Чарлстаун и останал там главно заради младата Джинайва Туид, дъщеря на богат търговец. Омагьосващата красавица била единствено дете и заявила на Шон, че не желае да има нищо общо с някакъв си ирландски емигрант. Но той продължил упорито да я ухажва и накрая завладял сърцето й. Скоро след сватбата Джинайва се разболяла от жълта треска. Шон се грижел всеотдайно за нея и по някакъв начин избегнал опасността да се зарази самият той.
Младата жена преживяла тежката болест, но вече не беше предишната, останала си слаба и крехка. Шон останал в Чарлстаун само заради нея, макар че мечтаел за собствено парче земя и се интересувал от търговията с кожи. В продължение на десет години двамата се бяха надявали напразно на наследници, докато през 1802 година се родил Джарет — голямата радост и още по-голямата изненада за родителите си.
Ала Джинайва не можа да се оправи след трудното раждане. Няколко месеца преди петия рожден ден на Джарет тя го прегърна, целуна за сбогом съпруга си и с усмивка се пренесе в рая.
Шон Макензи беше неутешим. Едва не умря от мъка. Тъстът му, също в дълбок траур, го заклинаше да започне нов живот. Тогава Шон си спомни за старата си мечта да се сдобие със собствена земя. Много бели купуваха кожи от индианците в Джорджия, продаваха ги и печелеха несметни богатства. Шон взе решение и се премести с малкия си син в областта на племената крийк.
В началото Джарет се чувстваше много самотен. Тогава в индианските области живееха твърде малко бели. Той беше силно, умно, любознателно момче и скоро успя да се приспособи към новия си живот. Започна да забелязва различията между отделните племена, научи езика мускогее на крийк, хитичи на микасуки. Разбра също, че конфедерацията „крийк“ е била съставена от толкова много племена, защото индианците са били принудени да се обединят срещу непрекъснато разрастващото се нашествие на белите.
На шестия си рожден ден Джарет научи нещо ново — скоро щеше да си има братче.