Джарет преживя много битки и остана жив, но когато се върна у дома, едва се спаси от бащиния гняв. Когато всичко свърши, той узна, че „лъвър крийк“ са загубили войната заедно с американците. Те бяха наказани за помощта си, защото американците продължиха да напредват на запад и изтласкаха индианците още по-навътре в страната.
Както беше обичай при семинолите, Шон Макензи живееше при семейството на жена си и не предявяваше изисквания за собствена земя. Сега обаче индианските области бяха сериозно заплашени и Джарет реши, че има само една възможност — той трябваше да запознае Джаксън с последните събития и да опази земята на семейството си.
По това време Джаксън се биеше със семинолите във Флорида. Тази територия все още беше испанска, но това не беше в състояние да спре генерала. Джарет го обичаше и му се възхищаваше повече от всякога, но във Флорида започна да мрази поведението му спрямо индианците. Главната цел на Джаксън беше да прогони всички индианци. Американците искаха да завладеят Флорида, която все още беше разделена на две испански територии.
Войската напредна на юг, проведе няколко сражения с индианците и се оправда с твърденията, че испанците не могат да се справят с червенокожите, които постоянно прекосявали границата на Джорджия, за да убиват и плячкосват.
Когато Джаксън нареди да екзекутират двама британски граждани, Александър Арбътнот и Робърт Амбристър, обвинени, че подстрекават индианците да воюват срещу американците, англичаните побесняха от гняв. Все пак Анди Джаксън успя да запази поста си.
В течение на кратката си история Флорида беше сменила неколкократно собственика си. Сега американците решиха да станат истинските господари на страната. Джарет обаче не пожела да остане редом с командира си, който отново тръгна на бой с индианците.
По време на една от кратките си почивки Джаксън беше отседнал в Сейнт Огъстин и Джарет помоли генерала да го приеме. Напомни му със силни думи за вярната служба и му разказа, че при завръщането си трябвало да установи, че вече няма дом. Разбира се, той щял да подкрепя генерала и в бъдеще, но в никакъв случай нямало да воюва срещу индианците. В първия миг Джаксън се ядоса, но в крайна сметка се остави да бъде убеден от аргументите на Джарет. Още докато слушаше младия си приятел, генералът попълни формулярите, които утвърждаваха собствеността на семейство Макензи върху обитаваната земя.
— Много съжалявам, че вече не сме другари по оръжие. — Генералът стана и му подаде документите. — Въпреки това ще продължавам да ви наричам свой приятел, защото притежавате добродетелите, които ценя най-много — честност и смелост. Вярно е, че имаме различни възгледи, но смятам, че всеки трябва да получи онова, което му се полага. Дори противниците ми.
Двамата си стиснаха ръцете и се сбогуваха като добри приятели. Джарет знаеше, че винаги ще уважава генерала въпреки различията в мненията им.
Същата вечер той посети един от баловете в стария град Сейнт Огъстин и се запозна с Лайза. Тя му разказа за пътуванията, които предприемала с баща си във вътрешността на страната, и описа с въодушевление кристално чистите извори, пъстрите птици и екзотичните растения.
Най-много й беше харесало чувството, че може да се усамоти сред един рай, осветен само от звездите.
След това запознанство Джарет остана в града и продължи да работи като преводач и посредник между индианците и белите. Много хора от „ред стикс“ бяха сключили мир с белите, но други продължаваха да са враждебно настроени. Съюзите постоянно се променяха. Много от цивилизованите „лъвър крийк“ се биеха с индианците, които им бяха отнели земята, и се съюзяваха с бившите си врагове от „ъпър крийк“.
Някои индианци успяха да запазят позициите си в северна Флорида, далече от селищата на белите. Но онези, които живееха в южната част на полуострова, бяха прогонени.
Джаксън продължи да се сражава неуморно — срещу индианците и срещу испанците, срещу англичаните, които отново грабнаха оръжията, срещу някои членове на американския конгрес, които осъждаха действията му.
През 1821 година беше постигнато споразумение между Испания и Съединените щати, според което американците се задължаваха да изплатят по-голямата част от испанските дългове към гражданите на двете страни. Освен това споразумението уреди източната граница с Мексико и САЩ се отказаха от претенциите си към Тексас. Андрю Джаксън се върна във Флорида и стана първият й губернатор.
Все повече американски заселници идваха на полуострова. Джарет се срещна отново със стария си командир и приятел. Подобно на много други мъже, той искаше да има свое парче земя. Джаксън, който се отличаваше с чувството си за ред, му приписа голямо имение на територията на Флорида. Единственият му недостатък беше, че граничеше с индианската област, която се простираше на запад от пристанището Тампа — дива, недокосната земя, от която белите изобщо не се интересуваха.