Джеймс се ухили тържествуващо, видимо зарадван, че е изненадал големия си брат.
— Новата ми жена няма право да поставя под въпрос решенията ми — отговори намръщено Джарет.
— Поведението ти не е много кавалерско, драги. Впрочем, тя знае ли, че си роднина с половината диваци в тази област? — Изражението на Джарет ставаше все по-мрачно, но Джеймс нямаше намерение да се лиши от забавлението си. — Никога не бях помислял, че един ден ще се върнеш с нова съпруга.
— И аз…
— Случайно ли стана женитбата?
— Не съм казал такова нещо.
Изведнъж Джеймс стана сериозен.
— Мислех, че след онова, което се случи с Лайза…
— От смъртта й минаха почти три години — отговори беззвучно Джарет.
— Ти твърдеше, че никога вече няма да се ожениш. А сега си доведе нова жена сред цялата тази бъркотия. Тя сигурно не знае нищо за мен и семейството ми.
Джарет стана, отиде до брега и се загледа в бистрата вода. Зимното слънце беше ослепително. Хладният бриз люлееше мъха по дърветата. Един жерав описа широка дъга над потока и се изгуби в далечината.
Каква красива, мирна гледка… Това беше неговият дом, най-красивото кътче на света, тази гледка заставаше пред духовния му взор винаги когато Тара се подиграваше с пустошта на Флорида.
— Джарет? — повика го тихо Джеймс.
— Прав си. Тара не знае нищо за теб, нито за семейството ми — отговори задавено той, без да се обръща. — Реших, че е излишно да й доверявам семейните си тайни. Всъщност, ожених се за нея само за да я спася от хората, които я преследваха. — Той разказа накратко за случилото се в Ню Орлиънс.
— Чух, че била невероятно красива. Вярно ли е?
— Да, наистина е много красива. Може да се каже, че е съвършена.
— Е, не бива да й се сърдиш за това.
— Какво? — попита остро Джарет.
— Останах с впечатлението, че красотата й не те радва, а по-скоро те гневи. Тя е толкова красива, че си я направил своя съпруга, макар да твърдеше, че никога няма да се ожениш повторно.
— Макар че цялото ми същество се бунтуваше срещу тази мисъл, аз имах нужда от съпруга, братко — обясни тихо Джарет, пое дълбоко дъх и отново седна на поваленото дърво. Джеймс беше единственият, пред когото можеше да разкрие душата си. — Когато влезе в онази проклета кръчма, Тара веднага привлече вниманието ми. Пожелах я от първия миг, в който я видях, и магията се засилва с всеки изминат ден.
— Все още ли не знаеш нищо за нея?
— Нищичко.
— Ти също криеш миналото си от нея.
— Да.
— Нямам търпение да се запозная с тайнствената си снаха. Макар че при сегашните обстоятелства не бих могъл да ви поканя на вечеря. Тя сигурно ще помисли, че имам намерение да я сваря на супа.
— Трябва да призная, че не е много щастлива от положението във Флорида. Страхува се, макар че не го показва. Държи се така, сякаш съм я спасил от една опасност само за да я хвърля в друг ад. Всеки ден я уверявам, че мога да я опазя, но напразно.
— Сигурно не си й казал, че индианците никога няма да нападнат дома ти. Ти си един от белите, които винаги спазват обещанията си.
— Пък и Тичащата мечка е мой брат — допълни с крива усмивка Джарет.
— Защо не й кажеш всичко това, братко?
— След като я спасих от онези убийци, тя трябва да ми има доверие даже ако не знае нищо за тесните ми връзки с индианците.
— Още със слизането си е чула за случилото се с майор Дейд и хората му. Такива истории плашат жените.
Джарет скочи от дървото и отново застана на брега. Джеймс беше прав, той дължеше обяснение на Тара.
Това го ядосваше, защото искаше тя да му се доверява безусловно — и най-после да му разкрие тайната си.
— Може би е чула и други страшни неща — продължи тихо Джеймс. — Някои хора твърдят, че жена ти е умряла по вина на индианците.
Джарет изпъна рамене и се смая от силата на болката, която го прониза.
— Това е лъжа. Кой би разпространявал такива небивалици?
— Може би някой в Тампа. Трябва да бъдеш по-внимателен с жена си, Джарет.
— А тя? — отзова се злобно мъжът. — Откъде да знам какво крие от мен?
— Сега живее в твоя свят. Няма защо да се тревожиш за миналото й.
— Ако онези решат да я преследват до край, аз трябва да знам какво ни чака.
— Най-добре е да те оставя сам с гнева ти, големи братко — засмя се Джеймс и се надигна. — Надявам се да се запозная скоро с красивата си снаха, бъдещата майка на племенниците и племенничките ми.
Джарет въздъхна и лицето му се затвори. Това беше една от причините, поради които имаше нужда от жена. Искаше да има деца, искаше да отгледа поне един син и да го научи на всичко, което той беше научил от баща си. Защото не се съмняваше в мирното бъдеще на тази страна, в богатството и благополучието на Флорида.