Не, той не можеше да бъде замесен в случилото се, защото беше при Марина, на сигурно място. Той щеше да разбере, че тя просто не е имала друг избор. Трябваше да бяга. Милият, той щеше да тъгува за нея, да се разболее от страх…
Не, той щеше да я разбере. Времето беше скъпо, оставаха й само няколко секунди…
Краката й стъпиха на земята и тя хукна през грижливо поддържаната морава към близките дървета.
Мъжът се отклони от виещата се между кипарисите пътека и излезе на широкия път. Очевидно конят усещаше настроението на господаря си, защото препусна в галоп. Белия тигър се приведе над стройната му шия и стисна здраво кожените юзди.
Скоро щеше да пристигне в своя дом — но само за да тръгне отново на път. Искаше по-скоро да усети морския вятър по бузите си, да се отърве от безпокойството и напрежението… да избяга.
Да избяга от упоритата болка, от самотните дни и нощи.
Тя се потопи в сянката на дърветата, достатъчно далече от къщата.
Онези със сигурност бяха, тръгнали да я преследват, но бяха объркани и не знаеха накъде да тръгнат, а тя беше спечелила доста голяма преднина. Плъзна се безшумно между дърветата и излезе на улицата.
Уилям, господи, Уилям!
Първо трябваше да се преоблече, да промени фризурата си. Но не биваше да спира нито за миг.
Най-после намери улицата, която водеше към края на града. Краката й пулсираха болезнено, но въпреки това продължи да тича равномерно, все по-далече от мястото на убийството…
ЧАСТ ПЪРВА
ИГРАТА НА СЛУЧАЙНОСТТА
1
Пристанището на Ню Орлиънс,
зимата на 1835 — 1836 година
Джарет Макензи забеляза жената още при влизането й в старата пристанищна кръчма, макар че не можа да види почти нищо от фигурата й. Широката черна наметка с качулка я загръщаше от главата до петите. Само по грациозните й движения пролича, че е жена. Харолд Ийстууд, гостилничарят, забърза насреща й. Дали не беше нова слугиня? Или принадлежеше към красивите леки жени, с които мъжете от Ню Орлиънс прекарваха нощите си? Може би беше закъсняла за работа?
Джарет я наблюдаваше любопитно и чакаше. Кога най-после щеше да свали наметката си? Ако работеше в заведението на Ийстууд, значи нивото му се беше покачило значително.
Не, кръчмата не беше долнопробна, това трябваше да й се признае. Макар че беше на пристанището, тя изглеждаше доста прилично. Много мъже отсядаха тук, когато имаха сделки в тази част на Луизиана, и по-късно разказваха на жените си за доброто заведение. Тук се поднасяше добра храна, красиви момичета свиреха на спинет и пееха. Алкохолните напитки бяха внесени от чужбина, а който искаше, можеше да получи и красива жена. Понякога избухваха ожесточени спорове, които завършваха със сбивания и забавляваха постоянните посетители.
Джарет се чувстваше добре в Ню Орлиънс. Градът беше основан през 1718 година от французите и се беше разраснал много след пристигането на акадийците от североизток. Първо беше под испанско владичество, после отново под френско, докато Томас Джеферсън завърши успешно преговорите с Наполеон и откупи Луизиана.
Когато видя за първи път Ню Орлиънс, Джарет беше малко момче. Тогава Андрю Джаксън защитаваше града срещу британците. Той се влюби веднага в тесните улички покрай реката, в красивата френска, испанска и американска архитектура, в балконите от ковано желязо и подредените градини, в широката Мисисипи и оживлението по брега.
И тази вечер седеше, както беше свикнал, в кръчмата на Ийстууд. Макар че това пристанищно заведение имаше малко по-добро име от другите, той разбра веднага, че жената с черната наметка не е на мястото си тук.
— Предавам се — въздъхна приятелят му Робърт Трейт, който седеше от лявата му страна, и хвърли картите на дъбовата маса. Джарет изгледа с присвити очи своите карти. Три дами и две четворки. Фул. Погледът му обходи банкнотите и златните монети, струпани върху масата. Насреща му седеше Засмения Жак, богат креол от блатата. На лицето му грееше усмивка. По дяволите, този негодник беше способен да измами дори Свети Петър пред портата на рая.
След като хвърли на масата петдоларова банкнота, Джарет се загледа отново в жената с черната наметка. Тя продължаваше да обяснява нещо на нисичкия дебел гостилничар. Харолд май изпитваше страх от високата, стройна жена…
Руперт Фюрстенберг, висок рус германец от Сейнт Луис, хвърли на масата снопче банкноти.
— Господа, аз повишавам залога. Сто долара.
— Сто? — Засмения Жак дари германеца с презрителна усмивка. — Това не е нищо, сър!