— Извинете ме — усмихна се любезно тя и се запъти обратно към къщата. Мъжете я последваха на известно разстояние, като говореха толкова тихо, че не се чуваше нито дума.
Тара отиде в кухнята и намери там Джийвс, който вече обсъждаше менюто с Хати. Голямата, силна жена — индианка с негърска кръв — не говореше много, но беше отлична готвачка.
Двамата се обърнаха изненадано към Тара, която влизаше за първи път в кухнята, и се усмихнаха любезно.
— Добър ден, мисис Макензи! — Джийвс се поклони със съвършена учтивост. Сигурно щеше да й служи вярно и да изпълнява всичките й желания — стига да не противоречаха на интересите на господаря му.
— Добър ден, мистрес — поздрави тихо Хати и бадемовите й очи огледаха изпитателно новата господарка.
— Тази вечер ще имаме гости — обясни спокойно Тара. — Капитан Аргоси и двама от офицерите му. Мисля, че екипажът ще остане на борда.
Хати кимна.
— Трябва да изпратим ядене на момчетата. Мистрес Лайза винаги правеше така.
— Разбира се, че ще запазим тази традиция — подчерта Тара и направи опит да се усмихне.
— Исках да опека пилета — обясни Хати и погледна Джийвс, който стоеше мълчаливо до нея.
— Не е ли по-добре да направите ростбиф? — предложи Тара. — С картофи и зеленчук. А преди това супа и риба за господата.
— Нашата Хати прави най-добрата печена риба в целия свят — обяви с гордост Джийвс.
— Много ще се радвам да я опитам — засмя се Тара.
— Какво да поднесем за десерт, мистрес? — попита Хати.
— Имаме ли ябълки?
— Колкото искате.
— А ябълковият сладкиш на Хати…
— Е най-добрият в целия свят — завърши изречението Тара и тримата се засмяха. — Имаме голям късмет, наистина! — Тя излезе от кухнята, размисляйки какво ли сравнение щяха да направят двамата между първата и втората господарка.
Джийвс я последва.
— Мисис Макензи?
— Да?
— Бихте ли ми казали какво вино предпочитате за вечерята?
— С удоволствие.
— Тогава ще ми позволите да ви покажа избата…
Тя кимна и той я поведе към следващата пристройка.
Така наречената „изба“ беше наполовина под земята и Тара се сети, че тук не биваше да се копае надълбоко, защото щяха да избликнат подпочвени води. В избата имаше дълги полици с вина от Франция, Испания и Италия, подредени по реколти, както и някои местни специалитети, които Джарет беше донесъл от пътуванията си. Тя избра френско бяло и червено вино, после разгледа внимателно бутилките. Джийвс я наблюдаваше неотстъпно. Очевидно я преценяваше колко струва. Е, тя беше сигурна, че не е допуснала грешка. Знаеше какво се очаква от домакинята.
— Одобрявате ли избора ми, Джийвс?
— Нямам право… — започна смутено той.
— Тъй като водите домакинството от години — и го водите безупречно, трябва да отбележа, — имате право на собствено мнение — прекъсна го тя и се усмихна, за да смекчи остротата на думите си. Не искаше той да ги възприеме като сарказъм. Беше зависима от приятелството му.
Джийвс отговори на усмивката й, за да благодари за комплимента.
— Вината подхождат отлично на ястията, които избрахте.
— Какво търси тук капитан Аргоси, Джийвс?
— Ами, мисис Макензи…
— На дете ли ви приличам, Джийвс? — прекъсна го нетърпеливо тя.
— Моля ви се, мисис Макензи! Вероятно джентълмените обсъждат положението в библиотеката…
— И няма да откажат по чаша уиски. Пригответе ми една табла, моля ви. Ще им я отнеса лично.
— В библиотеката има барче. Вероятно господата вече са се обслужили сами.
— О… — промърмори разочаровано Тара. — Дали пък да не им занеса плодове? До вечеря има още доста време.
Джарет извъртя очи и поклати глава.
— Мисис Макензи, не мисля, че би трябвало…
— Моля ви, Джийвс, изпълнете желанието ми — отвърна енергично тя.
Мъжът въздъхна и се подчини. Ала таблата с пресни плодове не й послужи за нищо. Когато Тара почука на вратата на библиотеката, първо се възцари гробна тишина, после се чу остър глас:
— Влез! — Тара изписа на лицето си невинна усмивка и отвори вратата.
Мъжете скочиха на крака и й благодариха за вниманието. Джарет я измери със строг поглед, грабна таблата от ръцете й и буквално я изтика навън.
Тара стоя дълго в коридора, проклинайки се за неуспеха си. Джийвс отиде при нея и без дори да намекне, че се е опитал да я предупреди, й препоръча учтиво да се изкъпе преди вечеря. Той вече си позволил да отнесе ваната в стаята й.
Гореща баня — каква примамлива мисъл! Тара благодари с усмивка на внимателния Джийвс и реши, че се е сдобила с истински приятел в тази къща.