Тя се пъхна в голямата вана и излезе от водата едва когато й стана хладно. Реши да довърши една от роклите, които беше скроила. Трябваше да побърза, за да я приготви за вечерята, и имаше нужда от помощ. Нанси Рейнолдс й беше казала, че Кота, перачката на Джарет, е чудесна шивачка. Затова позвъни за Джийвс и го помоли да й изпрати Кота. Желанието й беше изпълнено незабавно.
Тара смяташе, че перачката е негърка, индианка или метиска. Вместо това в спалнята се появи красива млада италианка със синьочерна коса, светлозелени очи и маслинена кожа. Кота, която работеше отскоро в голямото домакинство, все още не беше усвоила английския език. Щом разбра какво се иска от нея, тя кимна ентусиазирано и се зае за работа. Наистина шиеше отлично, пръстите й бяха гъвкави и бързи.
Двете жени все още бяха заети с работата си, когато вратата на спалнята се отвори. Тара, която носеше само корсет и дълги долни гащи, видя мъжа си на прага и се стресна. Бузите й пламнаха и тя отвърна глава.
— Прощавайте! — извика смутено Кота, която също се изчерви и виновно скочи от мястото си.
— Кота… — започна Тара, но момичето мина бързо покрай Джарет и избяга от стаята.
Смутена, Тара притисна роклята до гърдите си. Беше почти готова, трябваше да довършат само подгъва. Джарет влезе и затвори вратата.
— Исках да ти съобщя, че вечерята ще бъде сервирана скоро.
Тя преглътна мъчително.
— Да, ей сега ще сляза.
Той отиде при нея и попила мекия плат.
— Днес ли я ушихте?
— Не, започнах я още на борда на „Магда“, днес само я довършихме. Кота е чудесна шивачка.
— Май и ти си добра с иглата и конеца…
— Вече ти казах, че съм сръчна и ще изпълнявам добре задълженията си на съпруга и домакиня.
— За мен е важно едно-единствено задължение.
Бузите й се оцветиха в тъмночервено.
— Разочаровах ли те с нещо досега?
— В никакъв случай. Само временно ти разреших да забравиш задължението си — отговори развеселено той.
Решена да смени темата, Тара попита бързо:
— Защо дойдоха тези военни, Джарет?
— По-късно ще ти обясня — отговори след кратко колебание той. — Сега нямаме време.
— Кажи ми само… — Той взе роклята от ръцете й и тя не можа да довърши изречението.
Джарет забеляза изисканата кройка и я изгледа учудено.
— Но това е парижка мода! Ти да не си чужденка? Джийвс е убеден, че произхождаш от благородно семейство и си избягала от някакъв скандал. А сега си принудена да живееш в тази пустош…
— Първо отговори на моя въпрос — изфуча тя и дръпна роклята от ръцете му. — Защо дойдоха военните?
Вместо да отговори, Джарет плъзна поглед по тялото й.
— Необикновено…
— За роклята ли говориш?
— И за нея — отговори с усмивка той. — Но главно за фигурата, която ще я облече. — Той взе отново роклята от ръцете й, хвърли я небрежно на един стол и обхвана талията на жена си. — Трябва да се опитаме да подобрим брака си. Тревожа се, защото ти си решила, че си ме разочаровала.
Тара го желаеше като никога преди. Сърцето й биеше като безумно, трудно си поемаше дъх.
— Джарет, гостите ни чакат…
— А, да, не ми позволяваш да те докосвам. Но аз ти казах още от самото начало какво ще искам от тебе.
— Джарет! — извика протестиращо тя и се почувства ужасно нещастна. — Преди минута ми обясни, че нямаш време да отговориш на въпроса ми. Искам най-после да разбера…
Мъжът я пусна рязко и тя политна назад. Изпита облекчение, но и разочарование.
— Тази вечер ще си поговорим. — Черните му очи бяха неразгадаеми. Отиде до вратата и на прага се обърна още веднъж. — Впрочем, искам да те предупредя. Тази вечер няма да стоя на стража пред вратата ти. Интересуваш се къде спя? Този път няма да има място за съмнение. При теб. И няма да ти дам да спиш. — Без да каже нито дума повече, той й обърна гръб и изскочи навън.
11
Тара трепереше толкова силно, че трябваше да седне на леглото. Какво я чакаше след края на вечерята? Дали се боеше от връщането в спалнята си или нямаше търпение да остане насаме с Джарет?
Господи, вечерята! Тя скочи, грабна от пода роклята от жълта коприна и бели дантели, която Джарет беше захвърлил така небрежно, и я разпростря върху леглото. Доши подгъва и се облече. Не смееше да мисли за нощта. Каквото и да станеше, тя щеше да поиска отговор на въпроса си. Трябваше да знае защо войниците са дошли в Симарон.
Господата я чакаха в трапезарията с чаши в ръка. Поздравиха я с изискана учтивост, Джарет побърза да намести стола й. Масата беше покрита със снежнобяла покривка, приборите бяха от тежко сребро, тънкият порцелан беше със сини шарки.