— Видяла ли си поне един дивак в плантацията ми?
Тара не обърна внимание на въпроса му.
— Защо не идеш да се погрижиш за гостите си? Вярно е, че си тръгнах внезапно, но се държах прилично. Те сигурно са разбрали, че съм избягала, за да свикна с мисълта, че съпругът ми има огромното желание да бъде скалпиран. Ти обаче си домакинът и не бива да оставяш джентълмените сами.
— Напротив, сладката ми — възрази той и я прегърна. — Мое задължение е да утеша бедната си съпруга, която въобще не се тревожи за моя скалп, а се интересува единствено от себе си.
Тара преглътна напиращите сълзи и вдигна крак да го ритне, но той беше по-бърз, вдигна я на ръце въпреки отчаяната й съпротива и я понесе към къщата.
— Ще викам! — предупреди го тя и затропа с юмруци по гърдите му. — Добрите ти приятели от армията ще има да се чудят.
— Не, мила, те се върнаха на кораба си.
Значи заплахата й беше безсмислена. Ако се развикаше, слугите нямаше да посмеят да се намесят в спора между господарите.
Джарет я пренесе през верандата, изкачи стълбата и отвори вратата на спалнята им. През отворените прозорци влизаше хладният нощен въздух и помещението беше изпълнено със сладък аромат на цветя. Леглото беше оправено за спане. Но нощната масичка беше оставена запалена газова лампа, която хвърляше трепкащи сенки по стените.
— Тази нощ няма да си сама — обеща Джарет, пусна я на пода и затвори вратата.
— А какво ще кажеш за утре? И къде беше миналата нощ?
— Страхуваш ли се за мен?
— Ти си тиран! Непрекъснато ми заповядваш да си стоя вкъщи, докато ти…
Гласът й замря. Той я обърна по гръб и се зае да разкопчава безбройните копченца на гърба на роклята. Тара се опита да избяга, но той я стисна през кръста.
— Не мърдай! Не ми се иска да разкъсам красивата рокля, която ти костваше толкова усилия.
Тара остана на мястото си и стисна здраво зъби, за да потисне треперенето си. Изчака го да свали роклята и хукна да бяга. Застана в отсрещния ъгъл и отново се обърна към него.
Джарет въздъхна и опря ръце на хълбоците си.
— Не си спомням някога да съм ти причинявал болка.
— Аз не твърдя, че ми причиняваш болка.
Изведнъж той се хвърли като тигър към нея, сграбчи я и я метна на леглото. Тара падна по корем и зарови лице във възглавниците. Джарет се настани удобно върху бедрата й и започна да развързва сатенените шнурове на корсета.
— Какво правиш? — изсъска тя.
— Предпочитам жените ми да дишат свободно.
Тара се хвърли яростно настрана и внезапното й движение завърши делото на Джарет. Ефирното творение от дантели и банели се свлече надолу и разкри гърдите й. Тя издържа погледа му, макар че лицето й пламна от срам.
— Точно така! Съвсем правилно употреби жени в множествено число!
Джарет седна на пети, но бедрата му продължаваха да стискат краката й и тя не можеше да избяга.
— Продължавай! — помоли учтиво той. Улови китките й и се наведе с усмивка към лицето й. Върхът на езика му очерта контурите на устните й. Целувката му беше влудяваща. След малко се надигна отново и попита: — Не ти ли казах, че имам нужда от жена?
Тара пое дълбоко дъх.
— Аз не ти отказах нищо.
— Тази нощ също няма да го направиш. — Той се приведе към гърдите й и взе едното зърно в устата си.
— Къде беше?
Джарет вдигна глава и я погледна смаяно.
— Кога?
— Миналата нощ.
— В една от стаите за гости.
— А предишната?
— На борда на кораба, къде другаде?
— Искам да кажа… в Тампа.
Джарет се поколеба и сърцето й се сви от болка. Подозрението й се потвърждаваше. Сигурно беше прекарал нощта с красивата, дръзка Шейла.
— Отидох във форта, за да поговоря с един от войниците, които са оцелели след клането — обясни с въздишка мъжът й.
— О! — промълви облекчено тя.
— Доволна ли си сега?
— Разбери ме, моля те! След като ми заповядваш да спя тук, аз…
Джарет сложи ръка на устните й.
— Отсега нататък аз също ще спя тук.
Тара не каза нито дума и устните му отново завладяха нейните. Вече нямаше защо да се брани. Тя се отдаде на сладката омая на насладата и отговори на целувката му. Понесе се към висините на екстаза, наслади се на нарастващото му желание, потрепери от напора на собствените си чувства. Внезапната й капитулация сякаш го изненада, защото той се надигна на лакти и я погледна изпитателно. След секунди избута корсета настрана, скочи от леглото и побърза да я освободи от обувките и фустите.
Изруга нетърпеливо, когато разкъса една от копринените връзки на дългите й долни гащи. Затворила очи, Тара се наслаждаваше на допира на топлите му ръце до голите й хълбоци. Когато тя остана само по чорапи, Джарет спря насред движението. Тара го погледна изненадано и разбра, че й е подготвил ново сладко мъчение. Без да бърза, той нави копринения чорап надолу, като непрекъснато милваше кожата й с върховете на пръстите си и целуваше бедрата й. Тара спря да диша, след малко простена сладостно, неспособна да удържи силата на страстта си.