Вторият чорап падна на пода и Тара отвори очи, за да види как мъжът й се съблича. От съвършено оформеното, силно и мускулесто мъжко тяло се излъчваше странно очарование. Какъв беше този мъж, който умееше да буди в сърцето й луд гняв… и дива ревност?
Но най-страшен беше този безименен сладостен копнеж…
В този момент Тара разбра, че е съвсем естествено и правилно да го желае. Той беше неин съпруг и — което беше още по-важно — тя го обикваше все по-силно.
Надвита от желанието си да го докосне, тя стана от леглото. Джарет й бе обърнал гръб и когато усети ръката й на рамото си, се обърна учудено. Несигурна и объркана, Тара сведе глава, но протегна ръка и помилва гърдите му.
— Аз… исках само да те докосна — прошепна с пресекващ глас тя.
— О, сладката ми жена… — Джарет я притисна страстно до топлото си тяло. — Това е най-хубавият ти подарък за мен.
Щастлива, тя се вкопчи в него, наслади се на дивата нужда на целувката му, на разтърсващата игра на езика му и бурята от чувства, която пламтеше в тялото й. Плътно прегърнати, двамата паднаха на леглото. Ръцете и устните му бяха навсякъде. По вените й се разливаше буен огън.
Нежни, пърхащи целувки покриваха шията, гърдите и бедрата й. Тя стенеше задавено, викаше, плачеше, умоляваше го. Загубила представа за мястото и времето, тя усети топлия му дъх на бузата си и натиска на силната му мъжественост.
Нови пламъци лумнаха в утробата й, когато Джарет започна да се движи — първо бавно и предпазливо, след това все по-бързо. В нощния мрак се пръскаха снопове бели звезди. Тара полетя неудържимо към върха на насладата. Не знаеше колко време е минало, когато бавно се върна на земята, потопена в златните сенки на блаженството.
Тя усещаше пулсиращото тяло на Джарет върху своето. Той я притисна нежно да себе си, после се отдели от нея и полегна отстрана. Сърцето й не можеше да се успокои.
— Наистина ли трябва да заминеш? — попита задъхано тя.
Джарет се отдалечи малко от нея, опря се на лакът и я погледна втренчено.
— Да не би да си приложила прелъстителското си изкуство само за да ме задържиш тук?
Господи, как й се дощя да го удари!
— Не си спомням да съм те прелъстила.
— Един поглед е достатъчен да ме омагьоса. — Той се засмя и отново я грабна в прегръдката си. Помълча малко и призна съвсем тихо: — Ако не бях длъжен да свърша тази работа, щях да остана с теб.
Очите й се напълниха със сълзи и тя не можа да отговори.
— Ще се върна колкото се може по-скоро — увери я той. — Защото вече имам нещо, което властно ме тегли към къщи.
Гласът отказваше да й се подчинява и тя можа само да кимне. Джарет също не каза нищо повече. Тя се притисна до него и заспа, макар че ужасно се страхуваше от мига на самотното събуждане. Ала страстта му я събуди много скоро. Този път беше прелъстена по всички правила на любовното изкуство.
След като дишането й се успокои, тя попита укорно:
— Ще ме желаеш ли и когато загубя скалпа си?
— Аз съм абсолютно сигурен, че ще запазиш прекрасната си коса — отговори той и целуна меките й устни. — А докато сме разделени, ще мислиш постоянно за мен.
Беше много късно, когато Тара заспа за втори път и може би заради това сънят й беше толкова жив. Отново се видя да бяга от някакъв индианец, който размахваше томахавката си. Не смееше да се обърне и да погледне лицето му, защото умираше от страх, че преследвачът й е Джарет.
След това трябваше да спре, защото видя Уилям. Някой го бе сграбчил за косите и беше опрял нож в гърлото му.
Гласът му отекна като гръм в неземната, призрачно сива пустош:
— Върни се, Тара. Плати цената. Плати цената, за да го спасиш…
— Уилям! — Тара повтори с плач името му и се затича към него, уверена, че ще може да го спаси, ако стигне навреме.
Индианецът беше по петите й. Тя го бе отвела право при Уилям и сега томахавката щеше да се стовари върху главата на брат й. Трябваше да реши — нейният скалп или този на Уилям…
— Тара! — Силна мъжка ръка притисна устата й и тя скочи ужасено. Джарет се приведе над нея и тя погледна замаяно в катраненочерните му очи.
— След минута в стаята ни ще нахлуе цялата американска армия, за да види дали не съм те намушкал с нож! — проговори сърдито той и махна ръката си от устата й.
— Никой няма да дойде. Нали каза, че капитан Аргоси е отвел Райс и Колпепър на борда на кораба.