Той свали ръката си от устата й, обърна я с гръб към себе си и започна да откопчава роклята й.
— Какво правиш? — прошепна тя, макар че много й се искаше да изкрещи.
— Не се бой, в момента не очаквам твърде много от жена си. Роклята ти е съвсем мокра.
— Не ме е грижа!
— Да не искаш да си навлечеш някое белодробно възпаление? — Той отвори роклята и корсета, развърза шнуровете на фустите и дългите долни гащи, но не можа да я съблече, защото ръцете й все още бяха вързани.
— Веднага ме отвържи! — заповяда сърдито тя.
— Не. Ако те бях вързал, преди да тръгна на път, сега нямаше да бъдем тук.
— Ако не ме отвържеш, няма да можеш да свалиш мокрите ми дрехи. — Само ако успееше да освободи ръката си, за да го зашлеви през красивото, безмилостно лице!
— Така ли мислиш? — Той я изгледа предизвикателно, дръпна роклята и с един замах я раздра отгоре до долу.
— Ти си един проклет негодник и ще си платиш за нахалството! — изкрещя извън себе си Тара, но мъжът я грабна на ръце и я понесе към кожената постеля. Тя затропа в юмруци по гърдите му, но това изобщо не му направи впечатление. — Ще ти избода очите, а после ще изтръгна сърцето от гърдите ти…
— И още смееш да твърдиш, че семинолите са диви варвари? — промърмори подигравателно Джарет. После я хвърли върху меките кожи и свали бельото й. Тара остана съвсем гола, но не се помръдна. Само се взря гневно в тъмните му очи и изведнъж го пожела много по-силно отпреди. Обляно от меката светлина на огъня, тялото му беше дяволски привлекателно. Тъмната нощ беше студена, но в колибата беше топло и уютно. Тя усещаше миризмата на земя, аромата на кипарисите, пиниите и тревата. По тялото й се разля топла вълна и тя потръпна.
Джарет коленичи до нея и я зави с едно плетено одеяло. На вратата се почука и той скочи на крака. Уви хълбоците си с дебела ленена кърпа и отиде да отвори. Влезе синеокият воин и двамата размениха няколко думи на индианския език.
Тара се почувства неловко и се зави до брадичката. Няколко пъти беше сънувала, че я преследва индианец, който накрая се оказа Джарет. Не, в неговите вени не течеше индианска кръв. Или може би все пак? Двамата мъже бяха еднакви на ръст и си приличаха много въпреки различния цвят на очите.
Метисът беше донесъл голяма кошница, която предаде на Джарет.
— Благодаря ти — каза на английски мъжът й.
— За нищо — отговори на същия език воинът.
Забравила голотата си, Тара скочи.
— Вие говорите английски! — извика обвинително тя.
— Още ли не си й казал? — попита воинът и вдигна вежди. После на лицето му изгря усмивка. — Защо не си я развързал?
— Тя е тук само от няколко минути.
— Аха… — Мъжът се усмихна още по-широко и в този момент изглеждаше също така красив като Джарет.
— Тук ли е още Оцеола? — попита тихо Джарет. Мъжът поклати глава. — Е, добре, тогава няма значение, че жена ми ще се прави на луда до разсъмване.
Тара пое шумно въздух и метисът й кимна ухилено.
— Няма да ви преча. За мен беше удоволствие да се запозная с вас, Тара Макензи.
— Какво става тук, Джарет? — изфуча гневно тя, когато индианецът излезе от колибата.
Вместо да отговори, той хвърли кърпата, която закриваше бедрата му, отиде при Тара и свали одеялото от раменете й.
— Толкова време мина. Всъщност, само няколко дни, но ми се сториха цяла вечност.
— Джарет!
Той се засмя, притисна я върху кожите и легна отгоре й. Тя опря вързаните си ръце в гърдите му, но той побърза да ги дръпне над главата й.
— Джарет, говоря сериозно! Никога няма да ти простя…
Мъжът й не я чуваше.
— Толкова дълго бяхме разделени…
— Джарет! — Тара напразно се опитваше да го отблъсне. Горещите, жадни устни затвориха устата й, езикът му проникна навътре, раздели зъбите й и тя престана да се бори срещу пламъка, който я изгаряше. Остави се на милувките му, потръпна от допира на пръстите, които се плъзнаха към гърдите й и продължиха пътя си към краката. Той се изправи изведнъж и в ръката му блесна нож. Тара понечи да изпищи, но прехапа треперещите си устни и му позволи да разреже коженото въже.
Той се отпусна отново върху нея и щом проникна в утробата й, тя забрави гнева и унизителното пленничество. Вкопчи се в него с нарастващо желание и се остави на дивия екстаз, който разтърсваше тялото й. Уплашена от силата на страстта си, тя извика тихо и нетърпеливо поиска още.