А после полетя сред дъжд от звезди и затвори очи, заслепена от светлината им. Малко след като достигна върха, тя усети как Джарет потрепери и се отпусна върху нея, удовлетворил желанието си.
След минута той се отдели от нея и полегна отстрана, за да си почине.
— Готова съм да те удуша — прошепна задъхано тя.
— Ти ли? Не мислиш ли, че по-скоро аз имам право да се сърдя? Защо искаше да ми избягаш?
— Ти си дошъл в селото на семинолите почти веднага след мен и си ги накарал да вържат жена ти и да я карат да работи, за да заслужи хляба си! Толкова ли не помисли, че умирам от страх?
— Те казаха, че няма да ти сторят зло. — В гласа му се усещаше известна несигурност.
— Не смей да ме успокояваш като малко дете! Нима не знаеш, че земята на индианците е осеяна с безброй трупове на бели хора?
— Би трябвало да благодариш на съдбата си — отговори спокойно той. — Защото в момента надали има бели, които остават живи след срещата с Оцеола.
— Оцеола! — повтори с треперещ глас тя. — Мъжът с червения панталон и короната от пера е бил Оцеола?
— Да.
— Господи! — изплака тя. — Значи ти ме остави сама в тази пустош, за да ме срещне Оцеола — дивият индиански вожд, който мрази всички бели?
— Това не е вярно. Той не мрази всички бели.
— О, да, разбира се. Както разбрах, има високо мнение за теб.
— Така е, макар че белите се отнесоха много зле с народа му. Оцеола води война срещу белите, но това не означава, че мрази всички ни.
— Дано успееш да обясниш тази разлика на съседите и приятелите си, които ще станат следващата му жертва. По дяволите, ти обеща да ме закриляш!
— Аз те оставих в Симарон, където беше на сигурно място! Защо напусна дома ми? — Той се отдели от нея, облегна се на лакът и я изгледа обвинително. — Когато намерих следата ти в гората, вече те бяха довели в селото.
— Трябваше веднага да ме измъкнеш от онази проклета колиба! — отговори ядосано тя.
Джарет не отговори.
— Трябваше да им наредиш да се отнасят по-любезно с мен!
— Трябваше да те накажа. Ако не беше избягала…
— Не съм избягала! — прекъсна го вбесено Тара.
— А накъде беше тръгнала? Сама в гората!
Тара не посмя да му каже, че е искала да посети Робърт Трейт. Твърде добре помнеше ревността му, когато се опита да бъде мила с най-добрия му приятел.
— Вече няма да отговарям на въпросите ти! Стигаше ми да узная, че индианците те наричат „Белия тигър“! Какво става тук, Джарет? Как се казва онзи воин със сините очи?
— Тичащата мечка.
— А защо тази „Тичаща мечка“ говори така добре английски? — попита недоверчиво Тара.
— Защото го е научил още в детството си.
— Ти също говориш техния език.
— Да, това е един от диалектите на мускогее. Мога да говоря и на хитичи. Когато бях дете, често чувах тези езици.
— Когато си бил дете? — повтори изненадано тя. — О, Джарет, няма ли най-после да ми кажеш всичко?
Мина доста време, преди той да отговори.
— Тичащата мечка се казва и Джеймс Макензи.
Дъхът й спря.
— Как така?
— Той е мой брат, Тара.
Най-после тя разбра защо двамата мъже си приличаха толкова много. Джарет беше израсъл при индианците. Нищо чудно, че се чувстваше сигурен при тях. И не й беше казал нищо!
— Негодник такъв! — Тя се хвърли върху него и го събори по гръб, после заудря с юмруци по гърдите му. — Ще те прострелям в коленете! А после ще ти отрежа главата!
— Тара, не викай толкова…
— Ще крещя, за да ме чуят всички!
— Млъкни най-после, скъпа, защото…
— Аз ще те…
— Ако не млъкнеш, ще те накажа.
— Как смееш…
Без да каже дума повече, той я притисна към гърдите си и се преобърна заедно с нея, за да легне отгоре й. После притисна устни върху нейните. Когато след известно време вдигна глава, тя вече не знаеше защо му бе крещяла. Дъхът й излизаше на тласъци, цялото й тяло трепереше.
— Предупреждавам те да се държиш прилично. Няма да ти позволя да ме правиш на глупак пред индианците!
— Нима забрави какво ми причини?
— Исках само да ти дам да разбереш, че в гората дебнат опасности. Освен това жените, които бягат от мъжете си, заслужават най-строго наказание.
— О, я върви по дяволите! — Горещата му целувка отново затвори устата й.
Ръцете му се плъзнаха към гърдите и започнаха да ги милват. Той сведе глава и засмука едното розово зърно. От гърлото й се изтръгна тих стон и тя се замята безпомощно върху меките кожи. После вдигна ръце и зарови пръсти в гъстата му коса. Устните му продължиха пътя си към бедрата и потънаха в меките косъмчета между краката й.