Сега той се усмихна. Усмивката увисна в ъгълчетата на устата му като паяжина върху стар таван. Той самият не знаеше, че е там.
— Интересен сте ми — каза. — Мисля, че ще ви убия, но сте ми интересен.
Посочих към стерилизатора.
— В Холивуд има десетки доктори като вас — хора със спринцовчици, които по цяла нощ обикалят със заредените си кожени чанти. Крепят разни наркомани и алкохолици, за да не превъртят съвсем — до известно време. Понякога има и такива, които се пристрастяват, и тогава започват неприятностите. Може би без вас повечето от хората, за които се грижите, биха попаднали в дранголника или в лудницата. Със сигурност биха загубили работата си, ако имат такава. А някои заемат и доста тлъсти службици. Но е опасно, защото всеки лесно раздразнителен мърморко може да те накисне пред федералната полиция, а започнат ли веднъж да проверяват пациентите ти, с положителност ще се натъкнат на някой, дето да се раздрънка. Донякъде се опитвате да се предпазите, като не получавате всичките си опиати по легалните канали. Според мен Конрид ви е набавял част, поради което е трябвало да му позволите да отмъкне жена ви и парите ви.
Доктор Остриън каза почти любезно:
— Май не сте от ония, които премълчават нещата.
— А защо да ги премълчавам? Това е само един мъжки разговор на четири очи. Нищо не мога да докажа. Онази обувка, която Матсън е отмъкнал, е добра като начало, но в съда няма да струва и пукната пара. И всеки адвокат от защитата би направил на маймуна дребен келеш като този Греб, дори ако успеят да го доведат като свидетел. Но може да ви струва доста пари да запазите разрешителното си на медик.
— Следователно за мен ще бъде по-добре вие да получите част от тях още сега. Това ли е? — тихо попита той.
— Не! Задръжте си парите, за да си купите застраховка „Живот“. Искам да изясня още нещо. Ще признаете ли като мъж на мъж, че сте убил жена си?
— Да — отвърна той. Каза го просто и направо, сякаш го бях попитал има ли цигари.
— Така си и мислех — рекох. — Но не е необходимо. Но не е необходимо. Виждате ли, личността, наистина убила жена ви, защото е прахосала пари, с които друг би могъл да се забавлява, също е знаела онова, което е било известно на Матсън, и се е опитвала да издои Конрид. Затова са я очистили — снощи, на „Брейтън авеню“ — и вече не се налага да я прикривате. Видях снимката ви върху полицата на камината й — „С много любов — Лийланд“ — и я потулих. Но вече не е необходимо да я прикривате. Хелън Матсън е мъртва.
Хвърлих се странично от стола, когато пистолетът изгърмя. До момента се бях заблуждавал, че няма да се опита да ме застреля, но нещо в мен явно не се беше поддало на самовнушението.
Столът се преобърна и се озовах на четири крака на пода, когато от тъмната стая с кушетката за прегледи изтрещя друг, много по-мощен пистолет.
Отвътре излезе Де Спейн с димящ полицейски патлак в огромната си десница.
— Братче, това се казва изстрел! — обяви той и се ухили.
Изправих се и погледнах към бюрото. Доктор Остриън седеше абсолютно неподвижен, държеше дясната си ръка с лявата и леко я разтърсваше. В десницата му нямаше пистолет. Погледнах надолу и го съзрях до крака на бюрото.
— Бре, та аз дори не съм го ударил! — възкликна Де Спейн. — Улучил съм само пистолета.
— Просто прекрасно — казах. — Представи си, че той пък беше улучил само главата ми.
Де Спейн ме изгледа косо и усмивката изчезна от лицето му.
— Ама и ти как хубавичко го притисна — не мога да не ти го призная. — Но защо скри от мен историята със зелената обувка?
— Писна ми да съм ти чирак — отвърнах. — Искаше ми се малко сам да подърпам конците.
— Колко от всичко това е вярно?
— Обувката беше у Матсън. Трябва да е значела нещо. Сега, след като го измислих, вече съм готов да приема всичко за чиста монета.
Доктор Остриън бавно стана от стола си и Де Спейн насочи пистолета към него. Слабият, изпит мъж бавно поклати глава, отиде до стената и се облегна на нея.
— Аз я убих — каза той безжизнено, без да се обръща към никого. — Не беше Хелън. Аз я убих. Извикайте полиция.