— Малко. Не особено добре.
— Според теб честен ли беше?
— Ами доколкото… всъщност да, честен беше. Господи, пречукали са го, а?
— Доколкото може да е честен един частен детектив ли? — попитах.
Той се изкиска. От нерви, от напрежение, от шока, а не че му беше забавно. Една кола заби в края на улицата, спря до тротоара и фаровете й изгаснаха. Отвътре не излезе никой.
— Ами Остриън? — попитах. — Къде е бил, когато са убили жена му?
Кинкейд Куклето подскочи:
— Кой каза, че е била убита? — зина той.
— Мисля, че Матсън точно това се е опитвал да каже. Но още по-старателно се е натискал да получи пари, за да не каже. И в двата случая би си навлякъл неприязън, но в неговия случай го приспаха с оловна тръба. Подозирам, че е работа на Конрид, защото надали е от онези, дето им е приятно, като им измъкват пари, освен във вид на легални рушвети. От друга страна обаче, за заведението му би било малко по-добре доктор Остриън да е убил жена си, отколкото ако тя се е самоубила, защото е загубила всичко на неговите ролетки. Може би не чак по-добре, но поне малко. Та по тази причина не мога да разбера защо Конрид ще нареди да очистят Матсън, задето говорел за убийство. Освен ако не е говорел и за нещо друго.
— Имало ли е някога полза от всички тези разсъждения? — учтиво попита Кинкейд Куклето.
— Не. Просто се развличам с тях, докато си нанасям нощния крем пред огледалото. А сега за лаборанта, взел кръвната проба. Кой е той?
Кинкейд запали нова цигара и погледна към колата, която спря пред крайната къща. Фаровете й отново бяха светнали и тя бавно се движеше напред.
— Казва се Греб — отвърна той. — Държи помещение в сградата, където са лекарските кабинети в града, и работи за лекарите.
— Но не официално.
— Не. Тук и без това не си губят времето с лабораторни експертизи. Освен това погребалните агенти се редуват за по седмица като съдебни лекари при издаването на смъртни актове, та какво очакваш. Шефът може да потули работата както си иска.
— А защо да я потулва?
— Нищо чудно да е получил нареждане от кмета, на когото онези от комарджийската мафия да са намекнали да не закача Ванс, който работи за тях. Или пък от самия Ванс Конрид. Може и да не е искал шефовете му да разберат, че има нещо общо с някакво мъртво маце, което може да докара беля на клуба.
— Ясно — рекох. — А онзи там долу явно не знае къде живее.
Колата продължаваше да пълзи покрай тротоара. Фаровете й отново бяха загаснали, но тя не преставаше да се движи.
— И докато все още съм цял — обади се Кинкейд Куклето, — не виждам защо да не ти кажа, че медицинската сестра на доктор Остриън на времето е била жена на Матсън. Рижа стръвница, не особено красива в лицето, но страхотно тапицирана.
— Е, и аз обичам дамските чорапи да са добре запълнени — рекох. — Я излез от тази врата, мини отзад и легни на пода, само по-живо.
— Ама…
— Прави каквото ти казвам — срязах го. — Бързо!
Дясната врата щракна, отвори се и дребосъкът се изниза като струйка дим. После прещрака отново и се затвори. Чух отварянето на задната врата, хвърлих бърз поглед и видях тъмната сянка, свита на пода. Преместих се от дясната страна, отворих вратата и излязох на тесния тротоар, който вървеше по ръба на стръмния склон.
Другата кола вече беше съвсем наблизо. Фаровете й отново блеснаха и аз приклекнах. Лъчите се извъртяха, облизаха колата ми, после се врътнаха обратно, автомобилът спря отсреща и тихо потъна в мрак. Беше малка черна кола с две врати. Около минута нищо не се случи, после лявата врата се отвори, отвътре излезе яко мъжище и тръгна към моята страна на улицата. Извадих пистолета изпод мишницата, пъхнах го в колана и закопчах най-долното копче на сакото. После излязох иззад колата, за да го пресрещна.
Като ме видя, мъжът се закова на място. Ръцете му висяха празни отстрани. В устата му имаше пура.
— Полиция — рече кратко. Дясната му ръка бавно се насочи към дясното бедро. — Приятна нощ, нали?
— Страхотна — съгласих се. — Малко мъглива, но аз обичам мъглата. Омекотява въздуха и…
Той рязко ме прекъсна.
— Къде е другият?
— Ъ?
— Не ме будалкай, пришълецо! Видях цигарата от дясната страна на колата ти.
— Аз бях — рекох. — Не знаех, че е забранено да пушиш на дясната седалка на колата си.
— О, хитреем значи. Кой си и какво търсиш тук? — Едрото му мазно лице лъщеше на светлината, която се процеждаше през топлия мъглив въздух.
— Казвам се О’Брайън — отвърнах. — Току-що пристигам от Сан Матео, малко на почивка.
Ръката му бе вече съвсем близо до бедрото.
— Искам да видя шофьорската ти книжка — рече и се приближи дотолкова, че да може да я поеме, ако и двамата протегнем ръце.