Мотаме се двамата известно време в този дух и накрая се озоваваме на някакъв път. Спирам за миг и се оглеждам първо наляво, а после надясно. В едната посока пътят се губи към хълмовете. В другата съзирам нещо, което ми се струва доста прилично малко селце. Къщички с гредоред, селска морава и…
Ами да! Точно това имах предвид! Магазини!
Окей. Денят отива на оправяне.
Само след половин час вече се чувствам значително по-добре.
Купих едно жестоко сирене с орехи, сладко от боровинки и едни такива огромни репички… Люк определено ще ги хареса! А най-хубавото от всичко е онова сладко магазинче, което открих, където продават шапки. Представяте ли си?! Точно тук, в това селце! Очевидно шапкарката е местна жителка, но със сигурност може да конкурира Филип Трейси. Искам да кажа… не че нося шапки чак толкова често, но нали все някога ще ме поканят било на сватба, било в Аскът, било някъде другаде. А и цените са си направо фантастични! Затова си купих една бяла шапка, украсена с щраусови пера, както и черна кадифена шапчица, покрита цялата със скъпоценни камъни. Малко са ми неудобни за носене в тези големи кутии, обаче си струват!
Джинджър изцвилва, когато се приближавам към стълба на лампата, където съм го вързала, и удря с копито по земята.
— Не се притеснявай! — успокоявам го аз. — Не съм те изоставила.
Купих му торбичка кифлички с локум, както и някакъв шампоан за допълнителен блясък — за гривата. Бъркам в чантата и му вадя една от кифличките, като се опитвам да не потрепервам, когато той облизва ръката ми.
Единственият дребен проблем вече е… къде ще си сложа всичките тези покупки? Няма да ми е много лесно едновременно да нося толкова много чанти и да водя Джинджър за юздите. Оглеждам го критично. Дали пък да не пробвам да се кача върху него, като държа чантите? Какво са правили хората в стари времена в такива случаи?
И точно тогава забелязвам нещо, подобно на кукичка, върху страничните ремъци на коня. Нищо не ми пречи там да закача поне една чанта. Вземам една от хартиените торби и я закачам на кукичката. Пасва перфектно. Сега, като се оглеждам, по цялата сбруя на Джинджър забелязвам все такива дребни кукички. Гениални хора! Добре че са се сетили за покупките!
Доволна и щастлива, аз започвам да кича торби по всяка налична кукичка, разположена по всички части от сбруята на Джинджър. Това е страхотно! Никога не съм осъзнавала, че един кон може да издържи толкова много багаж! И накрая завързвам на седлото големите кутии с шапките. Те са забележителни — целите с розови и бели панделки, които се развяват на вятъра!
Добре. Готови сме.
Развързвам коня и го повеждам напред, за да излезем от селото, като се опитвам да държа кутиите с шапките, за да не подскачат непрекъснато. Минувачите ме зяпат ококорени, обаче на мен не ми пука. Сигурно по тези места не са свикнали да виждат непознати.
Тъкмо приближаваме първия завой, когато до ушите ми достига звук от копита. Към нас се приближават Сузи и Лулу.
— Ето я! — провиква се Лулу, като си прави козирка над очите.
— Беки! — вика Сузи. — Притеснихме се за теб! Добре ли си?
— Прекрасно! — викам в отговор аз. — Двамата с Джинджър си прекарваме много добре!
Когато се приближават, ги виждам как си разменят шокирани погледи.
— Беки… какво си сторила с Джинджър? — извиква Сузи, когато погледът й се плъзга невярващо по всичките чанти и кутии.
— Нищо — кимвам аз. — Той си е много добре. Просто го заведох малко на пазар. Да знаеш само какви страхотни шапки си намерих!
Изчаквам я да каже: „Дай да ги видим!“, обаче тя ме гледа като попарена.
— Завела е кон… на пазар — изрича съвсем бавно Лулу. Поглежда ме, после се привежда към Сузи и й прошепва нещо в ухото.
Внезапно Сузи се изкисква безпомощно и закрива учтиво уста с ръка.
Чувствам как лицето ми пламва.
Тя ми се смее!
Не зная защо обаче, никога не ми е хрумвало, че Сузи е в състояние да ми се смее.
— Просто не съм особено добра ездачка — казвам аз, като се опитвам да не позволя на гласа ми да се разтрепери. — Затова ви оставих вас двете да галопирате на воля. Както и да е. Хайде. Време е да се прибираме.
Другите две обръщат конете си и трите се отправяме бавно към къщата на Сузи, потънали в пълно мълчание.
Веднага щом се връщаме в къщата, Лулу се отправя към своя дом, а Сузи се втурва да кърми близнаците. Оставена съм в конюшнята с Албърт, който е голям сладур и ми помага да откача багажа си от кукичките по Джинджър.