— Аз не съм свикнала да говорят така с мен. В такъв случай аз отивам сама. Довиждане!
Той разбра, че е стигнал до крайност, и като се спусна след нея, хвана я за ръцете и започна да ги целува:
— Прости ми, мила моя, прости ми, днес аз съм много раздразнен и нервиран. Имам неприятности, затруднения, работа…
— Това не ме интересува и аз съвсем не желая да ставам жертва на твоите настроения.
Той я задърпа към канапето:
— Чуй, миличка, аз съвсем не искам да те оскърбявам.
Почти насила той я накара да седне, и, като падна пред нея на колене, каза:
— Прости ли ми? Кажи, че си ми простила.
— Е, добре. Но това да не се повтаря — каза хладно тя и, като стана, добави: — А сега да излезем на разходка.
Прегърнал коленете й, той не ставаше и шепнеше:
— Аз ти се моля да останеш. Направи това за мен. Бих желал тази вечер да сме само с тебе двама, край камината, кажи „да“, аз ти се моля, кажи „да“.
Тя отговори късо и жестоко:
— Не. Аз искам да изляза и няма да се подчиня на капризите ти.
А той настояваше:
— Моля те… Имам много сериозни причини за това…
Тя беше непреклонна:
— Не, ако ти не искаш да дойдеш с мен, аз ще изляза. Сбогом.
И тя тръгна към вратата. Той отиде до нея и я прегърна:
— Чуй, Кло, моя малка Кле; направи това заради мен.
Тя се спря и го загледа в лицето:
— Ти лъжеш. Какви са тия причини?
Той се изчерви, без да знае какво да каже. Тя, възмутена, продължаваше:
— Личи ти, че лъжеш… Подло животно…
Разгневена, със сълзи на очи, тя се изскубна от ръцете му. Той я задържа отново, като я беше хванал за раменете и, отчаян, готов да се съгласи с всичко, за да избегне тази сърдита раздяла, каза с печален глас:
— Истината е в това, че нямам в себе си нито франк. Ето всичко.
Тя спря на мястото си и като продължи да го гледа в очите, за да узнае истината, каза:
— Какво казваш?
Той силно се изчерви.
— Казвам, че нямам нито франк. Разбираш ли? Нямам с какво да платя там, дето бихме отишли, нито чаша питие. Ти ме принуждаваш да признавам такива позорни неща…
Тя продължаваше да го гледа в очите:
— Значи това е истината, нали?
В този момент той обърна всичките си джобове:
— Гледай, сега доволна ли си?
Неочаквано, в страстен изблик, тя разтвори прегръдките си и се хвърли на врата му:
— О, мое бедно момче… Мое бедно момче… Ако знаех това! Кажи какво се е случило с теб?
Тя го накара да седне и, като падна до него на колене, прегърна го, като непрекъснато го целуваше по устата, мустаците, по очите. Помоли го да разкаже за случилото се.
Дюроа измисли една мила история. Трябвало да помогне на баща си, който се намирал в много тежко положение. Наложило се да изразходва не само всичко спестено, но и потънал до гуша в дългове. Накрая допълни:
— Аз ще трябва да гладувам още половин година, тъй като изразходвах всичко спестено. Какво да се прави, когато в живота се случват и такива неща…
Тя му шепнеше на ухото:
— Аз ще ти дам назаем, искаш ли?
Той отговори, пазейки честолюбието си:
— Ти си много добра, миличка, но моля ти се да не говорим повече за това. Ти ме оскърбяваш с това.
Тя млъкна. После, като го притискаше в прегръдките си, каза:
— Ти никога няма да разбереш колко много те обичам.
Това беше една от най-приятните техни любовни вечери. На тръгване тя каза усмихнато:
— Хм! Човек в твоето положение не би се почувствал зле, ако намери в джоба си забравени пари, заврели се някъде под хастара.
— Ах! И това става понякога.
Тя пожела да си отиде пеша, под предлог, че луната е чудесна и ще й се наслаждава през целия път. Беше студена и ясна нощ, каквито са нощите в началото на зимата. Минувачите и конете бързаха, сякаш бяха ухапани от студа. Като се сбогуваха, тя го попита:
— Искаш ли да се видим вдругиден?
— Разбира се.
— В същото време ли?
— Да, да.
— Довиждане, мили мой.
Те се целунаха нежно.
Той тръгна с бързи крачки, като мислеше трескаво как утре на всяка цена трябва да намери пари. Когато вече беше влязъл в стаята си, той потърси в джоба на жилетката си кибрит и остана учуден като напипа една монета.
Като извади монетата и я погледна, остана смаян. Това беше един наполеон. Стори му се, че си е изгубил ума. Започна да я обръща, да я върти, като се мъчеше да разбере по какъв начин е попаднала в джоба му. После изведнъж се досети каква е работата и се възмути. Любовницата му му беше дала милостиня. Какъв срам!
Сърдит и оскърбен, той легна да спи.
Събуди се късно и почувства, че е гладен. Опита се отново да заспи, за да се събуди в два часа. После си каза: „Това до нищо няма да доведе. Ще трябва да обмисля как да намеря пари“. После излезе, като се надяваше, че на улицата нещо ще му дойде наум. Но не можа да измисли нищо. Вместо това, като минаваше покрай ресторантите, почувства голям глад и започнаха да му текат слюнките. По обяд, без да успее да измисли нещо, той изведнъж реши: „Ще отида да похапна с парите на Клотилда. Утре ще й ги върна“. В една бирария той се нахрани за два франка и половина. Като отиде в редакцията, върна на слугата трите франка, като му каза: