— Погледни онази пълната брюнетка, която непрекъснато ни гледа. Струва ми се, че иска да говори с нас. Забеляза ли я?
— Не. Имаш грешка — отговори той. Но беше я забелязал отдавна. Това беше Рашел, която обикаляше около тяхната ложа, хвърляше гневни погледи, готова да изговори куп жестоки думи.
Сред навалицата той се срещна с нея. Тя му бе прошепнала „Добър вечер“ и му беше намигнала многозначително. Той не отвърна на нейното любезно поздравление, понеже се страхуваше да не бъде забелязано от Клотилда. Мина край нея с вдигната глава и презрително стиснати устни. Проститутката, обхваната от инстинктивна ревност, тръгна след него и отново се сблъскаха.
— Добър вечер, Жорж! — каза високо тя.
Той пак нищо не отговори. Тя бе твърде настоятелна в желанието си да бъде забелязана и да се поздрави с него. Тя неуморно се разхождаше около тяхната ложа, като очакваше удобен момент.
Като забеляза, че г-жа дьо Марел я гледа, тя докосна рамото на Дюроа:
— Добър вечер, как си?
Той не се обърна. Тя продължи:
— Какво е станало с теб? Нима от четвъртък насам си оглушал?
Жорж седеше с презрителен вид и ясно показваше, че не иска да се злепоставя, разговаряйки с тази проститутка. Тя се засмя, но смехът й беше гневен:
— Значи ти си и ням? — каза тя. — Може би тази дама ти е откъснала езика?
— Как смеете да говорите с мен? — почти изкрещя той. — Махнете се или ще помоля да ви арестуват.
Тогава тя се развика с пълно гърло и ококорени очи:
— Ето какъв си ти! Ах, ти негоднико! Когато спиш с някоя жена, след това поне я поздравявай. Не е оправдание, че понеже си с друга, сега се преструваш, че не ме познаваш. А когато минавах покрай теб, да беше поне кимнал с глава, тогава аз нямаше да те безпокоя. Но това за тебе е унизително. Добре тогава! Аз ще ти дам да разбереш!
Тя би крещяла още дълго, ако г-жа дьо Марел не напусна ложата и вече се промъкваше между тълпата, като търсеше, сякаш умопобъркана, изход…
Дюроа се спусна след нея. Рашел като видя, че двамата бягат, за да се отърват от нея, викна тържествуващо:
— Дръжте я! Дръжте! Тя ми открадна любовника.
Публиката се разсмя. Двама мъже, на шега, хванаха бягащата за раменете и уж искаха да я замъкнат някъде, като се мъчеха да я целунат. Но Дюроа я стигна, издърпа я от тях и я изведе на улицата. Тя се хвърли в празния файтон, който чакаше на изхода. Той се качи след нея и на въпроса на файтонджията закъде ще заповяда да пътуват, каза:
— Където искаш.
Файтонът бавно затрополи по улицата. Клотилда, в нервен припадък, като беше закрила лицето си с ръце, ридаеше. Дюроа не знаеше нито какво да каже, нито какво да прави.
— Чуй, Кло, моя малка Кло, позволи ми да ти обясня — зашепна той. — За това, което се случи, аз нямам вина. Аз познавам тази жена много отдавна…, през младите си години…
Тя изведнъж откри лицето си и с яд на влюбена и измамена жена каза бързо и гневно:
— Ах, ти негоднико, мръснико, подлецо… Нима е възможно това? Какъв срам!… О, боже мой!… Какъв срам!…
Изливайки гнева си, тя постепенно идваше на себе си и си спомняше един след друг фактите:
— Та ти си й заплащал с моите пари!… И аз съм давала пари… за тази проститутка… О, подлец!
В продължение на няколко секунди тя като че търсеше по-силен израз, после изведнъж, като направи движение сякаш искаше да плюе, каза:
— О! Свиня, свиня… свиня… Ти си й заплатил с моите пари… Свиня… свиня… — като не намираше друга дума, тя повтаряше: — Свиня… свиня… свиня…
Изведнъж тя се надигна към прозореца и дръпна файтонджията за ръкава:
— Спри!
Отвори вратичката и изскочи на улицата. Жорж понечи да тръгне след нея, но тя извика:
— Да не смееш да вървиш с мен!
Наоколо започнаха да се събират минувачи и Дюроа, от страх да не стане скандал, не помръдна. Тя извади портмонето си и започна да търси под светлината на фенера пари; даде на файтонджията два и половина франка и каза с разтреперан глас:
— Ето… вземете си парите… аз плащам и закарайте този скот на улица „Бурсо“, квартал „Бутиньол“.
Събралите се наоколо се развеселиха. Един господин каза: „Браво, юнакиня!“ А някакъв гамен, като се беше наредил до колелетата на файтона, викна пискливо: „Добър вечер, Биби!“
След това каретата, обсипана с куп насмешки и присмех, потегли.
VI.
На другия ден Жорж Дюроа се събуди в лошо настроение. Облече се без да бърза, седна край прозореца и се отдаде на размисъл. Той чувстваше болки по цялото си тяло — сякаш снощи бяха го били с тояги.
Крещящата необходимост на всяка цена да намери пари го накара да отиде при Форесте. Приятелят му го прие в кабинета си, греейки нозете си край камината.