— Но ние изстреляхме само по един куршум.
Ривал се усмихна:
— Да, един куршум… всеки по един куршум… та стават два куршума.
Дюроа прие това обяснение за удовлетворително и повече нищо не попита.
Валтер го целуна.
— Браво, браво! Вие защитихте името на „Ла ви франсез“! Браво, Дюроа!
Вечерта Жорж Дюроа посети главните редакции и най-големите кафенета по булеварда. На два пъти се срещна със своя противник, който също демонстрираше дръзката публична защита на достойнството си. Те не се поздравиха. Ако единият от тях беше ранен, те щяха да си стиснат ръцете.
На другата сутрин, около единадесет часа, Дюроа получи малка синя депеша:
„Боже мой, колко се изплаших! Ела скоро на улица «Константинополска», за да те целуна, моя любов! Колко си храбър — аз те обожавам.
Жорж Дюроа се отзова на поканата и още щом се яви на срещата, тя се хвърли в прегръдките му, като го обсипваше с целувки.
— О, мили мой, ако знаеше как се вълнувах, четейки сутрешните вестници. О! Разкажи ми. Кажи ми всичко. Искам всичко да зная.
Жорж разказваше за случилото се с най-малките подробности.
— Навярно си прекарал страшна нощ преди дуела! — каза тя.
— Съвсем не. Спах много добре.
— Аз пък не бих мигнала. Разкажи ми как мина всичко на мястото на дуела.
— Когато застанахме един срещу друг, на двадесет крачки, на разстояние четири пъти по-голямо от тази стая, Жак, като попита готови ли сме, изкомандва: „Огън“. Аз веднага вдигнах ръката си и я прострях в права линия, но сгреших, като се мерех в главата. Моят револвер имаше много твърд спусък, а аз съм свикнал с револвер, спусъкът на който няма голямо съпротивление. Съпротивлението на спусъка отклони куршума. Все едно, той прелетя около моя противник. Той, безобразникът, също стреля добре! Неговият куршум профуча край лицето ми и аз усетих вятъра, който се беше образувал.
Тя беше седнала на коленете му и го държеше в прегръдките си. Кло шепнеше:
— Бедничкият ми, бедничкият ми…
Накрая, когато той свърши разказа си, тя каза:
— Аз не мога да живея без тебе! Но сега моят мъж е в Париж и това е съпроводено с неудобства. Често аз ще съм свободна сутрин по един час, преди ти да си станал, и ще мога да дойда да те целуна, но аз за нищо на света не бих влязла в твоята ужасна къща. Какво да правим?
Ненадейно на Жорж му дойде една чудесна мисъл и той попита:
— Колко плащаш тук?
— Сто франка на месец.
— Много добре, аз ще наема тази квартира и ще се пренеса в нея.
При новото ми положение моята не ме устройва.
Тя помисли няколко минути, после отговори:
— Не. Аз не искам.
Той се изненада:
— Защо?
— Защото…
— Това не е никаква причина. Тази квартира е тъкмо за мен. Аз съм тук. Аз ще остана тук.
Той започна да се смее.
— Но тя е на мое име.
Тя продължи да упорства:
— Не, не искам…
— Защо, кажи най-после?
Тогава тя нежно му прошепна:
— Защото тука ти ще се любиш с други жени, а аз не искам.
Той се възмути:
— Никога няма да бъде това. Аз ти обещавам.
— Не, все пак ти ще ги довеждаш.
— Аз ти се заклевам.
— Истина ли?
— Честна дума. Това гнезденце е наше, само наше.
И в изблик на любов тя го прегърна:
— Съгласна съм, мили мой. Но ако ти не устоиш на думата си дори веднъж, макар един само път, всичко между нас ще свърши завинаги.
Той се закле и решиха да се премести още в същия ден. После тя му каза:
— В неделя те каня вкъщи да обядваме заедно. Моят мъж те намира очарователен.
Дюроа се почувства поласкан.
— Ах, нима?…
— Да, ти спечели неговите симпатии. И още нещо: казал си ми, че си израснал в селски чифлик, нали?
— Да, защо?
— Значи си запознат със земеделието?
— Да.
— Тогава му говори за градинарството и за реколтата, той много обича това.
— Добре, ще се погрижа да не забравя.
Преди да излезе, тя го обсипа със страстни целувки. След този дуел нейната любов се разпали още по-пламенно.
Отивайки към редакцията, Дюроа си мислеше: „Какво чудно същество. Колко е лекомислена, като птичка. Кой би могъл да знае какво иска тя и какво обича! И каква смешна двойка! Каква фантастична случайност е съединила този старец с тази безразсъдна жена? Кое е накарало този инспектор да вземе тази студентка?“ После заключи: „Все пак това е една чудесна любовница. Аз ще бъда голям глупак, ако я изпусна“.
VIII.
Дуелът издигна Дюроа в ранг на един от главните хроникьори на „Ла ви франсез“. Но понеже изпитваше голяма трудност при изразяването на мислите си, той си избра за своя специалност теми, трактуващи упадъка на нравите, изменението на характера, отслабването на патриотизма, анемията на чувството за чест у французите. (Той беше измислил думата „анемия“ и се гордееше с това).