Той се върна у дома си много весел.
Мадлен го чакаше в салона.
— Имам интересни новини — каза тя. — Мароканският въпрос се усложнява. След няколко месеца Франция ще може да изпрати една експедиция. Във всеки случай ние ще използваме този факт, за да съборим правителството и Ларош ще се възползва от това, за да поеме министерството на външните работи.
Дю Роа, за да подразни жена си, престори се, че не вярва на това. Няма вече да се намерят дотам луди хора, за да повторят туниската лудост.
Но тя нетърпеливо свивате рамене.
— Аз ти казвам, да! Аз ти казвам, да! Не разбираш ли, че тоя въпрос за тях е важен паричен въпрос. Днес, драги мой, в политическите комбинации не трябва да се казва: „Cherchez la femme“, а: „Cherchez l’aftaire“. Преди всичко интересът.
— Празна работа! — каза той презрително, за да я раздразни.
— И ти си наивен като Форесте — каза тя с явното желание да го обиди и ядоса.
Но той се усмихна и отговори:
— Като оня рогльо Форесте ли?
И Мадлен, поразена, изхлипа:
— Ах, Жорж!
По лицето на Жорж бе изписана нахалност и подигравка и той продължи:
— Е, какво? Оная вечер ти сама не призна ли пред мене, че Форесте е рогльо?
И той прибави, сякаш дълбоко го съжаляваше:
— Горкият!
Мадлен не пожела да отговори, а си обърна гърба и след кратко мълчание каза:
— Във вторник ще имаме гости: г-жа Ларош Матьо ще дойде на обеда с виконтеса дьо Персемюр. Ти няма ли да поканиш Ривал и Норбер дьо Варен? Утре ще поканя г-жа Валтер и г-жа дьо Марел. Може би ще дойде и г-жа Рисолен.
От известно време, благодарение на политическото влияние на мъжа си, тя разширяваше кръга на познанствата си, за да привлече у дома си, доброволно или насила, жените на сенаторите и депутатите, които имаха нужда от подкрепата на „Ла ви франсез“.
— Много добре — отговори Дю Роа. — Аз ще поканя Ривал и Норбер.
Той беше доволен и си търкаше ръцете, защото беше намерил добро средство да дразни жена си и да задоволява необяснимия гняв и голямата ревност, която се появи у него по време на тяхната разходка в Булонската гора. Щом станеше дума за Форесте, той винаги го наричаше рогоносец. Той чувстваше, че това наистина ядосва Мадлен. И същата вечер той намери десет пъти случаи да произнесе с иронично добродушие името „рогльо Форесте“.
Жорж сега нямаше нищо против покойника. Той си отмъщаваше за него.
Жена му се преструваше, че не слуша и стоеше срещу него засмяна и равнодушна.
На другия ден, понеже тя се готвеше да отиде да покани г-жа Валтер, той поиска да я изпревари, за да намери самичка патронесата и да види дали наистина тя е разположена към него. Това го забавляваше и ласкаеше. А после… защо не… ако това е възможно.
Той се озова на булевард „Малерб“ в два часа. Въведоха го в салона.
Г-жа Валтер се яви и с радостна гордост му подаде ръка.
— Кой добър вятър ви е довел тук?
— Никакъв добър вятър, а желание да ви видя. Някаква сила ме тласна да дойда у вас, не зная, нямам нищо да ви казвам. Дойдох, и туйто! Ще ме извините ли за това ранно посещение и за откровеното обяснение?
Той изказа това шеговито, с усмивка на устните и сериозност в гласа? Тя се изненада, поизчерви се и измънка:
— Наистина… не разбирам… вие ме учудвате…
— Аз ви се обяснявам в любов с весел тон, за да не ви изплаша.
Те седнаха един до друг. Тя възприе това обяснение като шега.
— Значи това е сериозно… обяснение?
— Разбира се! Измина доста време откакто искам да го направя. Но не смеех. Казват, че сте толкова строга, толкова недостъпна.
— Защо избрахте за това днешния ден? — попита тя.
— Не зная — после сниши гласа си и каза: — Или по-точно, защото от вчера насам започнах да мисля само за вас.
Тя изведнъж побледня и извика:
— Стига вече детинщини, да говорим за друго.
Но той най-ненадейно падна на колене пред нея и тя се изплаши. Тя искаше да стане, но той насила я държеше седнала, с двете си ръце, обвити около кръста й, и страстно й повтаряше:
— Да, наистина ви обичам. До полуда. Отдавна ви обичам. Не ми отговаряйте. Какво да ви кажа, луд съм! Обичам ви… А! Да знаете колко много ви обичам!
Тя се задушаваше, опитваше се да каже нещо, но не можеше да изговори нито една дума. Отстраняваше го с двете си ръце, беше го уловила за косата, за да не допусне устата му, която усещаше, че иска да се доближи до нейната. И тя въртеше главата отдясно наляво и отляво надясно, бързо и със затворени очи, за да не гледа.
Той я стискаше през роклята, опипваше я и тя премаляваше от тая груба, силна милувка.