— Обзалагам се, че няма нищо да ми каже. Тя иска да ми повтори, че ме обожава. Но все пак трябва да се видим. Тя говори за много важна работа и за голяма услуга, това може би е истина. Ами Клотилда, която ще дойде в четири часа?
Първата трябва да изпратя най-късно в три часа. Дявол да го вземе! Дано не се срещнат. Какви кранти са тия жени!“
И в този момент той си помисли, че наистина само Мадлен никога не му е създавала неприятности. Тя живееше с него и изглеждаше, че много го обича. В същото време не допускаше да се развали неизменният ред на обикновените занятия на живота.
Жорж бавно вървеше към жилището си за любовни срещи, а душата му негодуваше от патронесата: „Ах! Много хубаво ще я посрещна, ако няма какво да ми каже. Френският език на Камбрана ще се окаже академичен пред моя. Най-напред ще й кажа, че кракът ми няма да стъпи в нейния дом“.
Той влезе в квартирата и веднага след него дойде и г-жа Валтер. Щом го видя, тя извика:
— А, ти получи телеграмата ми! Какво щастие!
Той се беше намръщил.
— Да, намерих я в редакцията, когато се готвех да тръгна за камарата. Какво пак ще искаш?
Тя си беше вдигнала воала, за да го целуне и се доближаваше до него плахо и смирено, подобно на някоя често бита кучка.
— Колко си жесток с мене… Колко грубо ми говориш… Какво съм ти направила? Не можеш да си представиш колко страдам заради тебе!
— Пак ли ще почнеш? — изръмжа той.
Тя стоеше права, съвсем близо до него и чакаше една усмивка, един жест, за да се хвърли в прегръдките му.
— Ако си имал намерение да се държиш така с мене, не трябваше да ме прелъстяваш, трябваше да ме оставиш мирна и прилежна, каквато си бях. Спомняш ли си какво ми казваше в църквата и как ме накара насила да вляза в тая къща. А виж сега как ми говориш! Как ме приемаш! Боже мой! Боже мой! Колко ме измъчваш.
Той тропна с крак по пода и ядосано каза:
— Ах, стига вече! Млъкни! Ни минута не мога да остана с тебе, без да чуя тая песен. Наистина, може да си помисля, че съм те прелъстил на дванадесет години и че ти беше като ангел невинна. Не, моя мила, нека си спомним фактите. Това не беше отвличане на малолетна. Ти ми се отдаде на една възраст, в която владееше пълния си разсъдък. Аз ти благодаря, крайно признателен съм ти, но не съм длъжен да се държа за роклята ти до гроба. Ти имаш мъж, аз имам жена. Нито аз, нито ти сме свободни. Ние просто си позволихме една от никого невидяна и ненаучена прищявка и това е всичко.
— Ах! Колко си груб! Колко си жесток, колко си нечестен! — каза тя. — Да, аз не бях малко момиче, но никога не съм обичала, никога не съм…
— Аз зная това — прекъсна я той. — Ти вече двадесет пъти си ми го казвала. Но си родила две деца… Значи не аз ти отнех девствеността.
Тя се дръпна назад и извика:
— Ах, Жорж! Това е възмутително.
И като постави ръцете си на гърдите, тя започна да се задушава от риданията, които разтърсваха тялото й.
Когато видя сълзите й, той взе шапката си от камината и каза:
— А! Ти ще плачеш? Тогава сбогом! Затова ли представление ме извика тук.
Тя пристъпи една крачка напред, за да му препречи пътя и, като извади бързо кърпичката от джоба си, с рязко движение изтри сълзите си.
— Не… дойдох… да ти съобщя една новина — каза тя — една политическа новина…, за да ти дам възможност да спечелиш петдесет хиляди франка, та дори и повече…, ако искаш.
Той веднага омекна и попита:
— Как може да стане това? Какво искаш да кажеш?
— Снощи случайно дочух няколко думи от мъжа си и Ларош. Те много не се криеха от мене, но Валтер заръча на министъра да не ти разкрива тайната, защото ти ще я извадиш наяве.
Дю Роа беше оставил шапката си на един стол и много внимателно слушаше.
— И така, какво има?
— Ще завладеят Мароко!
— Празна работа. Аз бях на закуска у Ларош и той почти ми продиктува намеренията на правителството.
— Не, мили мой, те те излъгаха, защото ги е страх да не би да се разбере това, което кроят.
— Седни — каза Жорж.
И сам той седна на едно кресло. Тогава тя постави на земята едно малко столче, седна на него между краката на Жорж и продължи галено:
— Понеже сега винаги си мисля за тебе, обръщам внимание на всичко, което шушукат около мене.
И тя започна бавно да му обяснява как е усетила от известно време насам, че се готви нещо без негово знание, че си служат с него, но се боят от съперничеството му.
— Както знаеш, когато някой обича, става хитър — каза тя.
Чак вчера тя разбрала. То било едно голямо, много голямо, тайно организирано начинание. Тя се усмихваше сега и бе доволна, че е проявила хитрост. Тя се въодушевяваше като говореше като жена на финансист, свикнала с машинациите на борсата, на игрите с ценности, запозната с неочакваните покачвания и слизания, които само за два часа съсипват хиляди дребни буржоа, дребни рентиери, които са вложили спестените си пари в предприятия, гарантирани с имената на почитани, уважавани мъже, политици или банкери.