— Как така няма да ни помогне? — попитаха тези, които тупаха.
— Няма да ни помогне, защото бълхите са кучешки.
— Че откъде накъде кучешки?
— Крили са се в кожите на кучетата. А щом разбраха, че ги застреляхме, и кожите им почнаха да изстиват, избягаха. Кучетата изтребихме, а как ще изтребим бълхите, туй е вече по-сетнешна работа.
Те тръгнаха през ливадите всеки с товара си от бълхи и стигнаха до един славянска могила с бандера на върха. До могилата имаше струпани тикви и Иван Гамаша предложи да си направят едно състезание.
— Ако изляза аз първи, ще черпите котел вино — каза Иван. — А ако изляза последен, ще черпя два котела вино.
Селяните се наговориха, взеха да си разменят патрони и да се съветват как най-добре ще надстрелят Гамаша. Изнесоха тикви до бандерата и горе остана само един, та да ги пуска по могилата. Трябваше да се стреля още докато тиквата се търкаля, а един щеше да я донася до групата и да броят с колко сачми е ударена.
Така и направиха. Онзи от бандерата пускаще по една тиква, тя се засилваше по нанадолнището и ловецът стреляше, когато бе по средата на склона. Могилата бе жълта и оня отгоре пускаше все черни тикви, за да се виждат хубаво.
Но когато дойде ред на Гамаша, той пусна жълта тиква.
Тиквата се търкулна надолу и примижавайки, Гамаша вдигна пушката. Селяните гледаха дали ще улучи и когато онзи гръмна, всички ахнаха. Тиквата спря, сякаш я заковаха там. Тя постоя един миг на склона и почна пак бавно да се търкаля надолу.
— Да я донеса ли? — попита онзи, гдето ги донасяше да им броят сачмите.
— Може и да не я донасяш — каза Иван. — Сачма в нея няма. Туй беше шок.
— Не може да бъде — казаха мъжете.
— Донесете я тогава — съгласи се Иван. — Аз ви казвам, че е шок.
Неколцина отърчаха и донесоха тиквата. Тя си беше гладка, чиста, с никаква драскотина по кожата. И все пак бе застреляна от пушката на Гамаша, защото всички видяха как изстрелът я закова на могилата.
— Туй е шок — каза Иван. — Сачмите са малки и много. Осемдесет най-малко удрят по тиквата и тя умира от шок. Аз и зайци така стрелям, с шок, и никаква драскотина не остава по кожата им. Заекът както си тича, тъй си и ляга. Никак не обичам да стрелям, пък заекът да почне да се премята и да ми рита. Обичам, както си тича, да легне. А сега да вървим да пием виното!
Иван Гамаша разказа по пътя, че тази работа, за шока, я знаел от един градски ловец, същия, дето му дал гамашите. Този градски ловец бил ходил в странство, в самото Банатско, както сам му разказвал, и по Полско е бил, и по Унгарско, където се надстрелвал с един друг ловец, по-голям от него, но нашият го надстрелял, защото си разбирал от работата, и тогава онзи ловец взел, че му дал пушката си, прегърнал го, а нашият взел пушката да я изпробва. Насреща му се задали птици, той зажумял и гръмнал в птиците, те се посипали в блатото (ловците ловували край едно блато) и унгарецът, като видял тази работа, се спуснал да ги събира, па като затънал на едно място, та едва не се удавил и нашият го измъкнал. Онзи го завел в къщи, подарил му всичките си пушки, що има, извикал жена си и й разказал цялата работа, а тя се хвърлила на шията на нашия и почнала да го целува, пък мъжът й слязъл в мазето да донесе вино, а като се върнал от мазето, жена му още целувала нашия. Нашият ял и пил цялата нощ и на другия ден си тръгнал, оставил всичките пушки, а взел само барутника на унгареца, като му казал, че пушките са хубави, но са много, трябва цялата сливенска дивизия да въоръжи с тях, а никой няма да му разреши да въоръжава дивизията и ще му ги вземат още на митницата.
Гамаша разказваше, че този градски ловец знае всичко, на всякакъв лов е ходил, само дето слонове не е трепал. Селяните попитаха дали унгарката е била хубава и дали мъжът й се е бавил много в мазето да точи виното, но Иван не беше съвсем сигурен колко време е точил онзи виното.
И тъй както си разговаряха, нашите ловци пристигнаха в Черказки по тъмно и отидоха право в кръчмата да изпият един котел вино, както се бяха обзаложили. Кръчмата беше задръстена с хора, те се притискаха край масите, пушеха, говореха нещо високо всеки на всеки и затова трудно се разбираше какво говорят.
Докато си говореха, селяните почнаха да се чешат, кръчмарят също почна да се чеше, после настана тишина, те взеха да се гледат един друг и да се питат какво се е случило. Ловците си седяха на своята маса, пиеха си котела с вино и никакво внимание не обръщаха на тревогата на онези.
— Тука е пълно с бълхи — каза един селянин.
— Бълхи са, я ги виж как скачат навсякъде.
— Че откъде се пръкнаха тези бълхи?
— Знам ли ги отгде се пръкнаха! — каза кръчмарят. — Досега една бълха нямаше в кръчмата.