Выбрать главу

— Що стана? — попитаха селяните.

Иван Гамаша усети лекота в себе си и спокойствие. Нищо като че вече не пъплеше под ризата му.

— Слушайте бе, вас хапе ли ви? — попита той.

— Не ни хапе — казаха селяните.

— И мен не ме хапе — каза Гамаша. — Бълхите май че избягаха.

— Вярно, избягали са.

— Стойте! — сети се Иван, макар че всички стояха. — Знаете ли, че бълхите са нападнали зверовете и ги прогониха от селото.

— Истина — заклатиха глави селяните. — Бълхите са нападнали зверовете. Те хапеха като бесни.

— Те не са бесни — каза Гамаша, — но са зли, защото са кучешки.

Селяните се разотидоха по домовете си. Тръгна си и Иван Гамаша. Той се спря пред вратата и погледна натам, където вечерта бе окачил гамашите да се проветрят. Но там, пред вратата, нямаше нищо, само един гвоздей стърчеше.

Възползван от хаоса, някакъв звяр бе задигнал неговите банатски гамаши.

Информация за текста

© 1965 Йордан Радичков

Разпознаване и редакция: Mandor, 2008

Публикация

Йордан Радичков. Свирепо настроение

Разкази. Второ издание

Редактор: Марта Владова

Художник: Петър Добрев

Технически редактор: Ронка Кръстанова

Коректор: Станка Митрополитска

Издателски № 8716. Печатни коли 6,50. Формат 84/108/32

ISBN 954-445-022-х

Издателство „Христо Ботев“, София

Предпечатна подготовка: МИС — ИПК „Родина“

Печат: ДФ Полиграфически комбинат, София

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8234]

Последна редакция: 2008-06-18 23:00:00