Брейдън вдиша бавно. Какво, да го вземат мътните, душеше?
— Нищо. — Поклати най-сетне глава бавно. — Приготви се. Искам да направя едно пътуване обратно до дерето, за да огледам и искам да си близо до мен. От сега нататък, бейби, ме наричай своя сянка.
— Котарак в чизми. — Мегън погледна към ботушите му. Имаше доста хубави крака, между другото.
Въздухът се изпълни с напрежение. Не гневно напрежение, а горещо, наситено с енергия. Брейдън постави чашата си на плота и се приближи, рамото му се отърка в нейното, когато мина покрай нея и застана зад гърба й.
Мегън стоеше напълно неподвижна, усещайки движението на въздуха около себе си, начина, по който мъжът вървеше, как се завъртя, докато гърдите му почти докоснаха гърба й и дъхът му полъхна чувствителната мека част на ухото й.
— Знаеш ли, Мег… — Брейдън издиша леко, гласът му беше дрезгав, ръмжащ. — Наречи ме така още веднъж, и ще се наложи да ти покажа кой от нас двамата стои на върха на хранителната верига. Това определено не си ти, скъпа. Ако бях на твое място, щях да бъда много внимателен, когато предизвиквам една Порода. Уханието на това сладко, горещо малко котенце кара устата ми да се навлажнява, а пенисът ми да пулсира. Мога да ти покажа не само кой стои на върха, но и как точно една Порода налага господство над своята жена.
Мегън усети как пребледнява, след това се изчервява, очите й се разшириха щом осъзна, че той наистина може да помирише възбудата й. Че знае, че е влажна, гореща. Готова да го поеме. Че я е очаровал повече, отколкото някой някога бе успявал. Очарование, което я плашеше до смърт.
— Първо иди да ти бият ваксините — сопна се тя и се отдръпна от него, прикривайки смущението си с фалшив гняв, вместо да се разтопи в ръцете му по начина, по който й се искаше. Проклета да бъде, ако го направи. Точно от това се нуждаеше, по дяволите — да си падне по Порода, а той дори не я бе целунал още. Може ли животът да стане по-сложен, моля?
— Мегън, подигравателните ти забележки за Породите не ти подхождат — вразуми я най-сетне той, когато тя се отдръпна, за да остави по-голямо разстояние между тях. Той само я последва. Дебнеше я. — Ако искаш да ме обидиш, бейби, тогава го направи лично.
Брейдън беше прав, обидите не бяха справедливи. Мегън се обърна с гръб към него, насилвайки се да диша, да намери поне един миг стабилност на фона на противоречивите желания, които нарастваха в тялото й. Искаше го толкова силно, че копнежът гореше като рана в утробата й. Трябваше да се насили да поддържа разстояние между емоциите си и мъжете, които съществуваха около нея. Но с Брейдън не можеше. Неустоимата му притегателна сила я караше да се ядосва повече на себе си, отколкото на него.
Мегън се обърна отново с лице към него, очите й се разшириха, когато той се приближи и я прикова към плота, бедрата му притискаха нейните, а ерекцията му се сгуши в меката топлина на корема й. Утробата й се стегна и започна да се свива конвулсивно със сексуален глад, който почти й отне дъха.
— Недей. — Мегън притисна ръце към гърдите му клатейки глава, сигурна, че ако Брейдън я докосне, тя няма да бъде в състояние да се бори.
— Колко сладко. — Той пое дълбоко дъх и опря длани на плота, ръцете му я задържаха неподвижна. Пръстите й притиснаха гърдите му по-силно. — Ти си гореща и дива, Мегън. Бих могъл да те разгорещя още повече. Искаш ли да опитам?
Младата жена потрепери, когато главата му се сведе, устните му уловиха чувствителната мека част на ухото й, а после го облиза с бавно, съблазнително движение на езика си. Силна тръпка прониза гръбнака й, когато възбудата започна да я завладява.
Клиторът й набъбна в отговор на въпроса му, гърдите й натежаха, а зърната се втвърдиха още повече.
Тръпката се плъзна нагоре по гръбнака й, а след това обратно надолу, преди да прониже женствеността й. Мегън знаеше, че не може да го скрие. Когато Брейдън вдигна главата си и погледът му срещна нейния, тя знаеше, че желанието, което я изпълва, е отразено в очите й. Това не беше просто нужда от секс. Беше нужда от всичко. Да се сгуши в ръцете му, да се потърка в него, да намери място за отдих. И Мегън знаеше, че илюзията, че може да направи това, не може да бъде истинска.
Породата пое дълбоко дъх, очите му потъмняха, когато изражението му внезапно подивя от чувственост.
— Приготви се за пътуване — изръмжа той, вместо да продължи да я докосва, както тя очакваше. — Или ще направим оглед на пътя, или се насочваме към спалнята. Изборът е твой. Във втория случай ще разбереш как една Порода чука борбени, съблазнителни малки диви котки като теб. Сега тръгвай. По един или друг начин.