Выбрать главу

Не беше експерт в това. Никога не бе имала възможността да работи по този начин, но се оказа заинтригувана от шанса, който й се предоставяше. Също и от топлината и едва доловимата информация, която извличаше от този мъж. Имаше тъмни кътчета вътре в него, но той ги пазеше скрити, не им позволяваше да му влияят. Имаше насилие, да. Но то беше умерено, омекотено от вроденото му милосърдие.

Имаше също така доминантност. Доминантност, която успяваше да си пробие път през естествения му щит, който мъжа контролираше и който й позволяваше да придърпва към себе си.

Тя проучи всичките му емоции — усещаше веселието, страстта му и един глад, който сякаш постоянно нарастваше.

Мегън се опита да не обръща внимание на това, фокусирайки се върху останките от емоции и действия, които все още се носеха из пещерите. Не че имаше много за усещане. Койотите бяха дошли, за да убиват. Бяха последвали двойката Породи от Броукен Бът, но как са се ориентирали да тръгнат насам?

Бяха дошли, за да убият двойката, и след това са изчакали появяването на Мегън. Младата жена усещаше това, то беше на първо място в съзнанията им. Почистване, но на какво? Какво се опитваха да скрият?

— Тук няма нищо — въздъхна най-сетне Брейдън, когато минаха през последната пещера, застана на ръба на издатината и се загледа надолу с присвити очи. След това тръсна рязко глава. — Да се връщаме при Райдъра и да тръгваме. Ще видя дали Джонас е научил нещо ново от разпита на Койота, който взе със себе си.

Брейдън се завъртя към тясната пътека, която водеше обратно в дерето, а Мегън го последва.

Младата жена отметна освободилите се от опашката й кичури коса и се повлече към Райдъра. Беше готова да прати по дяволите пустинята и да отиде до града за вечеря, а след това да се прибере вкъщи — в мекото си, удобно легло.

Синините, получени през изминалата седмица, пулсираха болезнено, както и новите, които бе получила по време на изкачването по стръмните скали. Ухото й изгаряше от ухапването на Брейдън, а вагината й туптеше от една еротична, чувствена болка, която я измъчваше заедно с мисълта, че се бори с нещо, което Брейдън иска точно толкова, колкото и тя. Е, тя го искаше дяволски много и може би беше в по-лошо състояние от него.

— Какво всъщност очакваше да откриеш тук, Брейдън? — Младата жена го гледаше любопитно, все още несигурна какво преследва той.

— Нещо. Всичко. Нищо. — Тя можеше да чуе безразличието в ленивия му тон и стисна зъби раздразнено.

— Две от три не е зле — пошегува се със съмнителен успех, извъртайки очи. — Намерихме всичко, което може да има в тази клисура и нищо, което да ни помогне да отговорим на въпросите си. Ти си на ход, Брейдън. — Мегън отвори вратата от страната на шофьора и се плъзна в хладния комфорт на автомобила с въздишка на облекчение.

— Много добре се справяш със сарказма, Мегън — обърна се към нея Брейдън, след като се настани, облегнат удобно, на пасажерското място и се усмихна бавно. Устните му се извиха еротично, дори прекалено еротично според нея. По-плътната му долна устна накара зърната й да изтръпнат в болезнен копнеж. Беше много лошо, когато нещо толкова просто, като усмивката на един мъж, може да накара зърната ти да набъбнат болезнено мечтаейки за докосването на тези чувствено извити устни.

— Старая се. — Тя прочисти гърлото си нервно и бързо извърна поглед от изкушението.

Брейдън издаде едно чисто мъжко раздразнено изсумтяване.

Това не би трябвало да я развълнува. Беше обидно, и в никакъв случай — еротично. Но звукът накара бедрата й да се стегнат, а сърцевината й да запулсира болезнено. Проклятие.

Може би беше време за Покет Рокет — малкия й клиторен стимулатор, който беше толкова удобен. Освен това, Покет Рокет бяха много хубави. Или пък вибраторът й. Беше минало известно време от последния път, когато нуждата от сексуално освобождение бе толкова наложителна. Може би никога не бе била толкова силна, помисли си Мегън. Нито пък някога тази нужда я е карала да копнее за близостта на някой мъж.

А той знаеше какво й причинява. Тя можеше да го види в очите му, в начина, по който вдига глава и ноздрите му пламтят.

Той можеше да я помирише, да усети топлината и възбудата й. И нямаше начин да ги скрие.