В края на тази мисъл дойде друга. Мегън знаеше, че сетивата на Породите са по-развити от тези на хората без променена ДНК. Но се чудеше колко точно са по-развити?
Младата жена погледна към Брейдън с крайчеца на окото си и се покашля, преди да попита:
— Как е слухът ти?
— Слухът ми? — повтори мъжът с лениво веселие и само следа от любопитство.
Тя го погледна директно с широко отворени, невинни очи.
— Да, слуха ти. Нали знаеш, ушите? Можеш ли да чуваш неща по-добре от другите хора?
Мегън се бореше с изчервяването, което заплашваше да обагри страните й, като обърна погледа си отново към пътя отпред.
— По-добре от тези, които не са Породи, имаш предвид? — попита той с интерес.
Тя не повярва и за миг на израза на мъжка невинност, появил се на лицето му, но въпреки това прикри усмивката си.
— Да — кимна кратко. — Това имам предвид.
— Не знам — спокойно веселие изпълни гласа му. — Колко е добър твоят слух?
Е, не би могла да го чуе как мастурбира, ръката му все пак не бръмчеше…
— Нормален. — Сви рамене жената.
— Какво би квалифицирала като нормално? Какво не можеш да чуеш, което смяташ, че аз бих могъл?
Нима й се подиграваше?
Тя го стрелна с бърз поглед и се намръщи на странното му изражение. Беше ли това смях, което се спотайваше в очите му? Със сигурност не би могъл да се досети каква е причината, за да му задава този въпрос.
Мегън опипа щитовете, които той използваше, но не долови нищо друго, освен веселие.
— Не знам. — Стисна волана по-силно, докато се опитваше да изглежда небрежна и просто заинтригувана от уникалните способности на Породите. — Ако аз съм в кухнята, а ти си във всекидневната на къщата ми, аз не бих разбрала, ако ти използваш… ох, да речем… машинка за подстригване. — Това изглеждаше добро сравнение. Тих, вибриращ звук — не прекалено силен, не прекалено лесен за чуване.
— Машинка за подстригване? — попита Брейдън колебливо.
— Да — кимна тя с цялата си сериозност. — Машинка за подстригване.
Той се напрегна, прочисти гърлото си и се размърда на седалката.
— Да не би да се опитваш да разбереш дали ще те чуя, ако използваш вибратор, Мегън?
Дъхът й секна, а лицето й пламна от унижение, когато завъртя глава и улови погледа на присвитите му очи, преди да насочи вниманието си отново към пътя.
— Не — възкликна шокирана. Как бе разбрал?
— Защото ако е така, ще ти кажа още сега: ще разбера. Ще усетя сладкото ухание на котенцето ти, когато намериш освобождението си и ще чуя дори най-тихия вибратор. И ще бъда много, много недоволен. Може би дори ще се наложи да те напляскам.
Мегън преглътна тежко — със сигурност дупето й не тръпнеше в очакване, а по-скоро от безпокойство, нали? Погледна към ръката му, която лежеше небрежно на коляното му. Беше широка, силна… Тя се размърда на седалката си.
— Не това имах предвид — промърмори Мегън. — И какво ти влиза в работата на теб?
Брейдън бе стигнал твърде далеч. Бе натиснал всеки горещ, сексуален бутон, който тя притежаваше и сега се опитваше да й откаже освобождение, което щеше да разсее напрежението, което тези бутони причиняваха на тялото й. Имаше граници, които никой мъж не трябваше да пресича, и колкото до Мегън — това бе една от тях.
— Усещам женската ти възбуда, Мегън — гласът му стана по-тих, а думите му изпратиха вълна от топлина по бузите й. — И знам, че аз я предизвиквам. Ти имаш нужда от удовлетворение и можеш да го намериш с мен, или да страдаш заедно с мен. Това е твой избор.
Мегън присви очи, независимостта пламна вътре в нея.
— Не ме командвай, Брейдън — изсумтя презрително. — Нито сега, нито никога, и особено за това. Не ме принуждавай да го изпробвам.
— Ти не ме принуждавай да изгубя малкото контрол, който имам, за да не изпитам бариерите, които хвърляш между нас — отговори той спокойно, предупредително. — Спомни си животното, с което си имаш работа, Мегън. Аз не съм мъж, когото можеш да изкушаваш по същия начин, както останалите, нито съм от онези, с които можеш да се шегуваш в това отношение. За доброто и на двама ни, прояви нужната предпазливост, освен ако не искаш да понесеш последствията.
Гласът му съдържаше мрачен, предупредителен тътен, който изпрати тръпки нагоре по гръбнака й, а по нервната й система се плъзнаха малки пипала от светкавично бързо усещане.
Свивайки устни, Мегън намали Райдъра, преди да включи системата за паркиране и да завие бавно. Брейдън беше облегнат на вратата, едната му ръка лежеше на дръжката, а другата беше подпряна на командното табло между тях. Беше отпуснат, но бдителен… и възбуден. Мегън усещаше как възбудата достига до нея.