— Да бъдеш Порода не значи, че си освободен от естествените закони на благоприличието и неприкосновеността на личния живот — тя пое дълбоко дъх, докато се взираше в него. — Това е моят дом, Брейдън. Моята спалня. Когато вратата е затворена, това означава, че не си добре дошъл да влизаш в тази стая, без значение обстоятелствата, с изключение на физическа опасност. Не си мисли, че само защото си по-едър и по-първобитен от мен, това променя правилата.
— За съжаление ги променя — изръмжа той. Силният звук разби периферията на спокойствието, което Мегън се опитваше да обвие около себе си. — Не би трябвало да е така и съжалявам за желанието, което предизвиквам. Но намирам, че контролът ми в твое присъствие не е такъв, какъвто би трябвало да бъде. Правилното или грешното не влизат в сметките. Използването на вибратор, при моя слух, би било равносилно на това да се разхождаш гола пред друг мъж, Мегън. Не прави тази грешка, освен ако не си готова да стигнеш докрай с поканата.
Брадичката й изпъкна напред, а във вените й запулсира гняв при предупреждението.
— Не, означава не, Брейдън.
— Не ме предизвиквай, Мегън.
Сега тя можеше да усети, как контролът му се изплъзва. Отдръпна се и потръпна при осъзнаването, че той е по-първичен, по-опасен, отколкото си бе представяла, че може да бъде, когато се отнася до нея.
— Мегън… — Ръката, която бе подпряна между двете седалки се надигна и пръстите й се насочиха към кичурите коса, изплъзнали се от опашката й. Брейдън ги приглади назад, докато тя го гледаше предпазливо. Дишането й стана учестено, накъсано, когато необикновените му златисти очи проблеснаха от глад и леко веселие. — Ти ме караш да копнея за неща, които съм сигурен, че не би трябвало да искам. Неща, които съм сигурен, че ти не искаш. Аз съм достатъчно мъж, за да разбирам границите си и да се уверя, че ти също ги разбираш. — Пръстите му оставиха огнена диря от бузата към шията й. — Мисълта, че си достатъчно възбудена, че ме желаеш достатъчно, за да се опиташ да намериш свое собствено освобождение, може би е повече, отколкото животното вътре в мен може да понесе. Не бих взел нещо, което не е дадено доброволно, но и няма да продължа да балансирам върху линията, по която вървя сега. Бих те съблазнил, вместо да ти позволя да оставиш избора на мен. Не искам да правя това, бейби. — Ръката му се отпусна, връщайки се отново върху командното табло. — Не ме принуждавай да го правя. Няма да се понасям заради това, и съм сигурен, че и ти ще съжаляваш. Така че, за да поддържаме границите и за двама ни, бъди внимателна.
Той беше сериозен. Мегън се вторачи в него с леко недоверие и предпазливост.
— Защо? — прошепна най-сетне. — Защо те е грижа как ще получиш това, което искаш? — Никой друг мъж, който бе познавала, не го бе грижа.
Устните му се извиха с намек за нежност и една чувственост, която накара тялото й да пламне в отговор.
— Защото това прекрасно тяло не е всичко, което искам, бейби — отговори Брейдън загадъчно. — Изобщо. Искам всичко. Помисли върху това, преди да натиснеш погрешните бутони и да примамиш нещо, което нямаш шанс да контролираш.
Седма глава
Същата вечер, Мегън слезе надолу по стълбището, след като си взе душ. Чувстваше се напълно извадена от равновесие. Емоциите й бяха в хаос, физическите й реакции — объркващи. Реакциите й към Брейдън Арнес я бяха разтърсили дотолкова, че не бе сигурна какво чувства в момента.
След Полицейската академия и катастрофалните резултати от тренировъчните упражнения, тя се бе затворила в себе си, беше се оттеглила в пустинята и захвърлила настрана мечтата да остави отпечатък в този свят.
Беше прекарала пет години в подготовка да работи в областта на правораздаването, първите две от които в предварителен подбор, където кандидатите бяха преминали през строго обучение, включващо правен кодекс. Последните три бяха прекарани в Академията, след процес на подбор, като последната година мина в тренировъчни упражнения в реални ситуации.
Последната задача бе ситуация със заложник. Емоциите, изливащи се от младата жена, държана в плен от нейния съпруг наркодилър, почти бе извадила от строя Мегън и бе причинила раняването на един офицер. Неспособността й да се фокусира върху виновника и жертвата му, а не върху емоциите и болката, изливащи се към нея, едва не бе довела до фатален край.