Емпатичните й способности се бяха проявили в късните й тийнейджърски години. Невъзможността да изгради бариерите, които другите започваха да издигат още като деца, беше причината за провала й. Мегън обаче упорито отказваше да се отрече от мечтата си. Насилвала се бе да премине предварителния подбор и Академията до самия момент, в който бе разбрала без съмнение, че с мечтата й е свършено.
Мегън влезе в кухнята и се запъти към кафеварката, въпреки късния час, и се опита да игнорира Брейдън, който седеше на масата с лаптопа си. Той работеше там от часове, от време на време от гърдите му излизаше тихо ръмжене, когато раздразнението му като че ли нарастваше.
Възбудата също растеше. За съжаление, да намери освобождение сама беше нещо, което не бе готова да рискува. Брейдън беше по-напрегнат след сблъсъка им в Райдъра по-рано днес, много по-раздразнителен и по-възбуден. Този глад беше нещо, пред което Мегън не бе съвсем готова да се изправи.
— Крайно време беше да слезеш долу — промърмори Породата, докато пръстите му се движеха по клавиатурата. — Време е да се захващаме за работа.
Тя му обърна гръб, взе една чаша от шкафа и си наля черно кафе в нея.
— Как наричаш това, което правихме цял ден? — Всеки мускул в тялото й протестираше от тренировката. Мегън можеше да се закълне, че скалното катерене и изследването на пещери е работа. Но, по дяволите, какво знаеше тя?
— Ела тук и седни. — Брейдън се премести от стола, за да й направи място, когато тя мина покрай масата. — Влязох в базата данни на Породите. Лабораторията има информация за всяка Порода, а за онези, които няма, са изброени тук. Изтеглих досиетата на Марк и Ейми, както и техни снимки. Погледни ги, виж дали не можеш да ги разпознаеш, или дали не можеш да си спомниш място, на което евентуално си била в контакт с тях.
Мегън седна на стола му колебливо, погледът й се насочи към файла, изваден на екрана.
— Тези снимки са направени докато Марк и Ейми са били все още в лабораториите — прошепна тя, когато видя снимката на голата до кръста Ейми, липсата й на интерес към собствената й личност и заобикалящата я среда. — Виждала съм някои от досиетата на Породите в Академията. Те не са им позволявали да носят дрехи.
Мегън погледна нагоре и видя как Брейдън вади сандвичи от хладилника и си налива още една чаша кафе.
— Ние не бяхме хора, така че защо да имаме нужда от дрехи — изсумтя той, движейки се из кухнята, за да приготви още кафе, докато поглъщаше храната. Той ядеше много, вечерята бе приключила преди един час и Мегън бе сигурна, че е изял храна, достатъчна за трима възрастни мъже.
Тя отново насочи вниманието си към лаптопа и двата файла, които Брейдън бе отворил заради нея.
Въздъхна уморено и отметна назад косата от лицето си. Искаше й се да бе отделила време да я върже, преди да слезе долу след душа. Гъстата коса винаги успяваше да се промъкне през рамото й. Освен това, когато бе свободна и незавързана, имаше ефекта да я прави по-мека, по-женствена. Това бе слабост, която Мегън не можеше да си позволи точно сега. Привличането, горящо между нея и Породата, не бе избледняло, а бе станало по-силно. Тя имаше нужда от нещо, което да го потуши, да отслаби неспособността й да избяга от това.
— Марк и Ейми са създадени във Франция. — Брейдън седна срещу нея. — Доколкото ми е известно, никога не са били в Щатите до преди една година, когато са били спасени и преместени в имението на Породите във Вирджиния.
— Няма доклади за твои задгранични мисии. Точно както няма информация за някакви пътувания, които може да си правила извън Щатите.
В гласа му се долавяха въпросителни нотки.
Мегън вдигна поглед от екрана на компютъра и срещна неговия спокойно.
— Никога не съм била извън Щатите, Брейдън. — Тя позволи на една развеселена усмивка да разтегли устните й. Очевидно това не бе отговорът, който той очакваше да чуе. — И доколкото знам, никога не съм срещала тези Породи.
Но й бяха познати.
Тя се обърна отново към снимките и й се прииска да се намръщи на странното бодване при разпознаването, но бе наясно колко внимателно я наблюдава мъжът.
— Защо се върна тук след обучението в Академията?
— Не говорихме ли за това по-рано? — протестира тя, преглъщайки нервната бучка в гърлото си.
— Имаш отлични оценки до последната тренировъчна мисия, когато инструктора ти е пострадал. След това си подала оставка, опаковала си багажа и си се прибрала тук, въпреки няколкото много изгодни предложения — както от обществения, така и от частния сектор.