— Не знам нищо. Нищо!
— И не искаш да знаеш! — Преди Мегън да успее да го спре, да успее да побегне, ръката му се обви около гърба й и я дръпна към него. Главата му се наведе още повече и погледът му се впи в нейния. — Е, бейби, може да си способна да се криеш от останалото, но проклет да съм, ако ти позволя да се криеш от това.
Намерението му незабавно стана очевидно. Очите на Мегън се разшириха, дланите й се свиха в юмруци, когато ги притисна към широките му рамене, краката й се бореха да намерят сили да я отдръпнат от него. Искаше да избяга от неизбежното, когато устните му покриха нейните.
Времето спря. Нищо не съществуваше, нищо не помръдваше или дишаше, освен Брейдън. Разтворените му устни отнеха дъха й.
Езикът му се тласна напред и се потопи в изненаданите дълбини на устата й. Внезапно вкусът на подправки и възбуда експлодира върху вкусовите й рецептори. Тъмният, богат вкус накара устните й да се раздвижат и да се сключат около нарушителя, докато той я ближеше и галеше. Мегън посрещна езика му със своя и затанцува около него, докато се опитваше да извлече повече от невероятната есенция в устата си.
Трябваше да се изпълни с него, да засити сетивата си с уникалната му топлина, докато се опитва да определи точния вкус, изливащ се в нея. Не можеше да го опише. Беше мълния и лятна буря. Канела и шафран, мед и захар. И придружен от най-невероятната целувка, която Мегън можеше да си представи.
Както обикновено, Брейдън не молеше за нищо. Той помиташе и завладяваше. Изискваше. Мегън усещаше това от силата на ръцете му, които я придърпваха по-близо до тялото му, до дължината на ерекцията му, притискаща се към долната част на корема й и ликуваше от това.
И тя прояви претенциите си към него. Ръцете й потънаха в косата му, връхчетата на пръстите й се насладиха на гъстите, разрошени кичури, падащи на широките му рамене. Хълбоците й се извиха, когато неговите ръце се насочиха към заоблените извивки на дупето й и я повдигнаха, намествайки бедрата й към неговите, а пенисът му се притисна към чувствителната й женственост.
Мегън искаше да диша, да крещи от удоволствие, но нуждата от целувката му бе по-силна. Вкусът, който я изпълваше, я запленяваше, точно както Брейдън я бе запленил от мига, в който го видя за първи път.
Езикът му притисна нейния настойчиво. Тя вплете своя език около неговия и го погали, а от гърдите на Породата прозвуча предупредително ръмжене. Мегън можеше да усети твърдите, подути жлези отдолу, знаеше, че вкусът се излива от тях и жадуваше за още. Нуждаеше се от още.
— Сега — изръмжа мъжът, като се отдръпна и захапа устните й, когато тя наклони глава и изви устните си, за да притегли езика му обратно. — Засмучи го. Облекчи ме, Мегън.
Езикът му се плъзна в устата й и устните й се сключиха около него, притеглиха го по-дълбоко и тя започна да го смуче леко и колебливо. Брейдън започна да го тласка навън-навътре. Еротичното действие накара и двамата да простенат. Кръвта започна да кипи във вените на Мегън, разпали нервните й окончания и изгори съзнанието й.
Нажежено до бяло удоволствие се разля по нея. Тя се разтресе в прегръдките му, когато болката във вагината й стана по-дълбока и по-остра. Господи, имаше нужда от него. Жадуваше за него. Един стон, горещ и див, отекна в гърдите на Брейдън, когато скимтенето на жената се усили и целувката стана по-алчна, езикът му се тласкаше в горещата й хватка, докато тя се извиваше към него. Мегън знаеше, че ще бъде така. Горещо и опустошително като светкавица. Удоволствието беше толкова интензивно, толкова дълбоко, че Мегън се запита как ще оцелее, когато той си тръгне.
— Ела тук. — Младата жена изпъшка, когато Брейдън вдигна глава, след това я сведе отново за още една целувка.
Той се отдръпна отново, пренебрегвайки жалния й, тих стон, молбата да се върне към целувката. Да поднесе уникалния вкус в устата й отново, да й позволи да му се наслади, да се засити.
Главата й се отпусна назад, когато устните му проследиха извивката на шията й, езикът му, леко грапав, ближеше плътта й, изпращайки буйни импулси по нервната й система. Беше перфектен. Нито грапав като шкурка, нито гладък.
— Брейдън, Господи, не мога да мисля — изпъшка Мегън, когато главата му се надигна. Невероятният му вкус все още бе по устните й, а усещането на езика му отекваше в плътта й.
— Не мисли — изръмжа Породата. Устните му бяха върху извивката на гърдите й, а езикът му галеше кожата там с бавни, дълги близвания. — По дяволите, вкусът ти е толкова хубав, Мегън. Сладък и възбуждащ, като самия грях.