— Не мога да ти кажа защо са били убити. — Тя стисна юмруци, като скръсти ръце на гърдите си, борейки се да потисне тръпката, преминаваща през тялото й. — Това не действа по този начин.
— Откъде знаеш, че е така? — Брейдън продължи да я гледа напрегнато. Прекалено напрегнато. Погледът му сякаш пронизваше защитите й. — Никога не си опитвала.
— И не мога тепърва да започна. — Веднъж щом свалеше крехката бариера между нея и света, тя знаеше, че това няма да е краят. Болката щеше да продължи вечно.
— Да, можеш. И ще го направиш — гласът му бе твърд, решителен.
Мегън неволно отстъпи назад, когато ръцете му се отпуснаха, силата и мощта на твърдите мускули на гърдите, на бицепсите му привлече погледа й. Те се свиваха, когато той се движеше и много приличаше на огромните лъвове, от които идваше неговата ДНК.
— Не мога да направя това, което искаш — Мегън се насили да произнесе думите, виждайки стоманената решителност в очите му. — Съжалявам, Брейдън. Не мога да бъда това, което ти трябва.
Тя се обърна и излезе от стаята, насочвайки се бързо към стълбите. Единствената й ясна мисъл бе да избяга от него, да избяга от себе си. Близостта му пораждаше прекалено много чувства и я караше да чувства прекалено много от емоциите му. Беше се борила много години за късчето мир, което бе открила в живота си, само за да научи, че цялото планиране, цялото криене, е било напразно. Заля я чувство на провал.
Когато се втурна нагоре по стълбите, инстинктивно осъзна, че Брейдън я следва, че идва за нея. Той нямаше намерение да й позволи да избяга толкова лесно.
Когато стигна до площадката на втория етаж, силната му ръка се обви около кръста й и я дръпна към него, секунда преди тя да се намери притисната към стената. От устните й се откъсна въздишка, когато ръката му се плъзна между бедрата й и я обхвана, задържайки топлината й в дланта си.
— Ти си повече, отколкото някога съм мечтал да открия в тази пустиня — изръмжа Породата. — Но това не означава, че ще ме контролираш, Мегън. Не означава, че можеш да избягаш от мен или че ще ти позволя да се криеш от себе си.
Пръстите му я притиснаха по-силно, добавяйки топлина и натиск към набъбналия й клитор, което я накара да се задъха от изненада. Соковете й се изляха от вагината й и я овлажниха допълнително, когато усети как тъканите се подуват и запулсирват неравномерно от докосването му. Вкусът на канела и кафява захар се плъзна по езика й, напомняйки й за вкуса му, за топлината на целувката му.
— Това няма да реши нищо. — Мегън се съпротивляваше, потискайки стона си, когато Брейдън я задържа здраво. Другата му ръка се вмъкна под тениската й и върховете на пръстите му докоснаха корема й, преди да се спрат точно под гърдата й.
— Не съм тук, за да решавам нещо друго, освен опасността, която те дебне — напомни й Брейдън, а гласът му бе мрачно, дълбоко мъжко мъркане. Звукът беше едновременно възбуждащ и ужасяващ. — Това — той се притисна по-силно към гърба й, като пръстите му започнаха да се движат нежно между бедрата й, — не е нещо за решаване. Не трябва да бъде удобно или да е място, където можеш да се скриеш. Това тук… — Мегън изскимтя, когато той притисна по-силно клитора й, потърка го по-решително и се изправи на пръсти, за да избяга от необичайните реакции, заливащи тялото й. — Това е, за да ти покажа. Да те съблазня… — усмивка изпълни гласа му, миг преди зъбите му да гризнат врата й. — Да ти напомня… че аз съм шефът, бейби. Ще го направиш, защото аз казвам, че ще го направиш. Ще се научиш как да използваш дарбата си, ще се научиш как да се бориш, защото алтернативата е смърт, а това не е приемливо. И можеш да го направиш по един от двата начина… — гласът му се задълбочи. — Лесният начин… — ръката му погали корема й. — Или трудният начин — пръстите му притискаха, галеха, описваха кръгове.
Очите на Мегън се разшириха, когато опустошителен огън препусна по вените й и удоволствието прониза утробата й.
Не беше експлозия. Не беше оргазъм, целящ да унищожи сетивата й или да я накара да коленичи смирено. Целеше да подразни, един вкус на екстаза, умишлено съблазнителен, еротичен дяволски прилив на наслада, който да гарантира, че тя никога няма да може да забрави. Никога няма да забрави кой й го е дарил, или къде може да бъде намерено върховното удоволствие.